Позицията на жертвите на домашно насилие

Позицията на жертвите на домашно насилие
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

…”Само тез добруват, що пият кръвта…” / Стефан Стамболов, 1876г./

„Вашето страдание е разчупването на черупката, която е затвор за вашето прозрение” /”Халил Джубран/

Да бъдеш жертва на домашно насилие у нас е срамно, недостойно,непрестижно  и пагубно. В държава като нашата, където  липсват механизми за спиране на насилието, жертвите водят самотна битка за правата си, неподкрепени от никого. В много случаи дори и семействата им не им оказват нужната подкрепа и съчувствие с мотивите: „Ами ти си го избрала, ще го търпиш. Да не мислиш, че ние не сме имали скандали, побои, изневери…”, „Всички мъже пият,бият и изневеряват”, „Оправяйте се”, „И следващият ще е същия, ние нали ти казвахме, че не е за тебе”, „Какво ще правиш  сама с децата и без покрив?”

Жертвите са неподкрепени, незащитени и отчаяни. Не срещат разбиране и помощ, нито от семействата си, нито от приятелите си, нито от институциите, нито от компетентните по тези случаи полиция, прокуратура и съд. В повечето случаи са изгонени с децата си  от насилника, безработни, травмирани физически и психически. Липсват кризисни центрове за настаняване на пострадалите, а където ги има са за 8-10 лица, което е крайно недостатъчно,  като се има предвид непрекъснато завишаващият се процент на търсещите защита. Липсва превенция, а дори и да я има някъде, тя е със съмнително качество и е неефективна, а да не говорим затова, че съдът рядко изпраща домашния насилник в центъра за превенция. Липсват познания що е то домашно насилие, как се проявява, какви са типовите характеристики на домашния насилник и т.н. Липсва социална и финансова помощ, което  оставя пострадалите  още дълго време в позицията на жертви, дори и след прекратяване на брака и след осъждане на насилника по закона за защита от домашното насилие. Оправданието на държавните институции е: ”Няма пари.” Няма ангажирани органи за контрол и отчетност. Жертвите на домашно насилие стават жертва и на колективната безотговорност в държавата.

В голям процент от случаите домашното насилие не се прекратява с осъждането на насилника. Домашното насилие заема застрашителни размери и уродлива форма – има жертви с по 3  и повече на брой съдебни дела по Закона за защита от домашно насилие, да не говорим за останалите пострадали, които имат от 5, 8, 9, 16 съдебни дела от граждански и наказателен характер с насилника. Има и рекордьори в Бургаския съд с 3 дела по Закона за защита от домашно насилие и общо 30 други дела от гражданско-правен и наказателен характер между бивши съпрузи!

Положението е повече от драматично. Жертвите са изпращани от дело в дело, случаите на побои, убийства, самоубийства, издевателства върху жени, възрастни и деца се увеличават. Неполучили адекватна защита от никого, хората са обезверени и принудени да се саморазправят.

МИЛОСТИВИТЕ: „Не искам да го съдя, но съм принудена. Това е единствения начин  да спре да ме бие, тормози и унижава. Достатъчно го търпях. Не мога повече.” ”Искам да забравя този кошмар, но никой с нищо не ми помага да сторя това.” ”На 82 години съм и синът ми ме пребива постоянно от години. Не исках да го съдя, защото ми е син, а и защото знам, че нищо не правят на такива насилници. Цялото ми семейство заяви, че се отказвада свидетелства от страх, но след последния побой бях 3 дни в кома,  и въпреки страха и срама отидох на дело, като оцелях.”

ОСЪЗНАТИТЕ: „Преди да сключа брака си с този човек само бях слушала и чела за жени, връзвани за радиаторите от мъжете си, бити, с изпочупени ребра, душени, горени с фасове, обиждани с арогантни думи, качвани на бесилки,насилвани, заплашвани…докато не се случи и на мен.Бях гледала в детството си и един руски филм, в който след порядъчните дози алкохол съпругът гонеше жена си с брадва да я убива.Спомних си за този филм и осъзнах,че съм жертва на домашно насилие, затова реших да прекратя брака си с  насилника.Заслужавам по-добро бъдеще.”

ГНЕВНИТЕ: „Всички знаят за скандалите, за побоите, които ми нанася след като пие алкохол, за чупенето на вещите в къщи, но нито полицията, нито прокуратурата се намесват. На кого да се оплача? Всички са насилници като него и го защитават от мъжка солидарност. Сезирала съм всички инстанции. Нищо не му правят и той продължава. Няма оправия в тази държава. ”Гарван гарвану око не вади!” „Прокуратурата ще се намеси едва, когато ме убие, както и става всъщност!”

Домашният насилник манипулира общественото мнение и съда при неприключили съдебни производства помежду ни. Наглеците ме изнудват и в съда – по наказателни дела срещу насилника ме карат да подписвам споразумение по гражданско дело за делба!”” Шизофренията му ескалира, а е намерил връзки и не го освидетелстват!” „Кланът на адвокатите му управлява съда и прокуратурата – затова нито е освидетелстван, нито е осъден! Правят ми всякакви мизерии в съда – от криене на документи и платежни до задкулисни измами, хитрости и вмешателство! Обиждат ме и ме тормозят. Гледат ме като прокажена и като банкомат  все едно, че не аз съм пострадалата, а насилника! Уверих се, че Темида е сляпа, глуха и не може да чете! Дали не съм попаднала в държавата на дебилите?”

ОБЕЗВЕРЕНИТЕ:  „На униформени не вярвам! Още по-малко на неработещите прокуратура и съд, които ежедневно са критикувани от Европейския съюз за корупция, липса на ефективно правосъдие, липса на ефективно законодателство, дискриминационни практики и нарушаване на основни човешки права. Това е геноцид срещу пострадалите от домашно насилие.” ”Права беше майка ми като ми каза: ”Какво правосъдие чакаш от българския съд на връзките и парите? Какво домашно насилие, каква справедливост търсиш като им е запушил устата с пари? Аз съм била жертва на домашно насилие, ти беше жертва на домашно насилие, и децата ти ще бъдат жертви на домашно насилие или домашни насилници. Тази държава е в 14-ти век! Съдът обслужва интересите на хищните ви адвокати! Жалко за теб и децата!”

ВЯРВАЩИТЕ: „Когато земното правосъдие не работи се намесва небесното. Там прошка за никого няма и възмездието настига всички. Четем вече и за пострадали от домашно насилие съдии, адвокати, лекари. Дано, когато домашното насилие настигне тези полицаи, прокурори и съдии, които са се гаврили с нас и не са изпълнявали задълженията си, и техните деца, да си спомнят за нас. Пожелавам и на приятелите си, и на враговете си, това, което ми мислят, пожелават и правят – да им се връща  двойно!” ”Единствено вярата в Бог ме спаси. Жива съм благодарение на божието милосърдие. Когато насилникът ме биеше, аз се свивах на кълбо от ужас и тихо се молех: ”Милост, Господи!Спаси ме и ме остави жива, защото съм нужна още на децата си!” ”Журналистката, която прибираше парите на домашния насилник и публикуваше лъжите и клеветите му имаше връзки в съда и не й образуваха дело за клевета. Моментално се намеси Провидението и изпрати детето й на лечение в Трявна с тежка диагноза. Детето й ще се оправи, когато ми се извини публично и напише истината. А двете главни редакторки, които не ми дадоха задължителното право на отговор като засегната страна, освен, че са съдени за клевети от други хора, са осъдени доживотно с наказанието никога да не бъдат майки, съдията пък скорострелно се спомина, сега очаквам Господ да прибере и насилника, който ме ограби, измами и преби.” Не прави това, което не искаш да правят на теб!”
Скоро един издател попита в социална интернет мрежа: „Защо още няма лудници за медии? Нуждаят се от специализирана психиатрия!”

СПРАВЕДЛИВИТЕ: „Искам да го видя в затвора за всичко, което ми е причинил!” ”Искам правосъдие! Ще си търся правата докрай!” ”Защо аз трябва да се срамувам, че съм жертва на домашно насилие, и че живея в държава, където се толерират насилници и психопати? Да се срамува държавата, която не може да ме защити! Аз съм родила две деца на тази държава – нейни граждани и бъдещи данъкоплатци и тя е длъжна да ми осигури закрила, достоен и спокоен живот!” ”Ще си търся правата в Страсбург! Не искам да съдя държавата си, но това е единствения начин да получа удовлетворение, защото у нас само е записано на хартия, че държавата ни е правова, демократична и законова! Нищо подобно няма на практика! Искам обаче обезщетенията на пострадалите като мен, да се изплащат от тези съдии, прокурори и полицаи, които не са разбрали все още, че сме в 21-ви век и толерирането на домашно насилие е дискриминация!” „Прокуратурата образува досъдебни производства срещу насилници на животни, а не образува  наказателни производства  срещу домашни насилници, които тормозят с години жени! Животните имат повече права в България, отколкото жените, жертви на постоянно домашно насилие!” ”Така ще бъде, докато глобите за домашните насилници са от 200 до 1000 лева! Търпят жените, какво могат да направят като им отказват и полиция, и прокуратура и съд! Властите не разбират, че е изключително опасно да напуснеш насилник!”

ТЪРСЕЩИТЕ  „ВЕНДЕТА”: „С бездействието си ни принуждават  да се саморазправяме! Насилието поражда насилие!”

ОСКЪРБЕНИТЕ: „Не ми ли стига, че съм бита, тормозена, обиждана и унижавана от домашния насилник, та трябва да търпя и такова отношение от полиция, прокуратура и съд? Аз съм жертва на домашно насилие и те са длъжни да се отнасят към мен с уважение! Къде е върховенството на закона в тази държава?” ”Има заговор срещу мен в съда и в прокуратурата. Отказват да образуват дела срещу този домашен насилник и затова той продължава да ме тормози! Писах до съда – те ме изпратиха в прокуратурата. Писах до прокуратурата – те ме изпратиха отново в съда! Прехвърлят си „топката” и ме тормозят допълнително!” ”Начинаеща прокурорка се е упражнявала върху моята жалба срещу домашния насилник и е тълкувала съдебната заповед за защита от домашно насилие в полза на домашния насилник, защото присъстващите на инцидента полицаи не си спомнили нищо, с което допълнително ме е наскърбила и обидила!” ”В съда нямало мярката „задължаване на извършителя да посещава специализирани програми „! В ЗЗДН пише, че я има! Аз ли да ги създам тези програми? Защо като ги няма прокуратурата е изпращала пострадалите от домашно насилие да си търсят правата по този закон в съда? И защо този съд е съдил хора по закон, който няма приложение на практика?” ”Защо в системата на МВР и съда работят хора, които „не помнят”, „не чуват”, „не виждат”, че бият, обиждат и заплашват жени пред тях, не четат на пострадалите документите, не записват в протоколите, че насилникът ни обижда агресивно в съдебни заседания ? Защо  ощетяват и тормозят жертвите? Имат ли необходимите морални и нравствени качества за заеманите длъжности, атестирани ли са за професионална пригодност? Да не говорим, че не познават психиката на насилника и жертвата, нямат елементарни познания по психология, педагогика и етика! Налага се аз – жертвата, да им обяснявам елементарни неща, които всеки  средноинтелигентен човек  знае, а те получават заплати!” – роптаят жертвите.

ОТВРАТЕНИТЕ: „Ще ме принудят да напусна държавата си, защото не ми гарантират защита и сигурност от набезите на домашния насилник, който въпреки, че е осъден по ЗЗДН продължава да ме заплашва и тормози. Това ще бъде не емиграция, а евакуация!” ”Защото не са го освидетелствали и настанили в психиатрия да се лекува, затова съм ограбена, заплашвана и тормозена с години!” ”Ние не сме държава от Европейския съюз, а държава от четвъртия свят!Дори арабските държави приеха английското законодателство по отношение на разводите, дискриминацията и насилието, и жените са много добре защитени и финансово осигурени!”Репресират ме в съда и прокуратурата,защото пиша жалби и си търся правата!”По образувано наказателно дело срещу домашен насилник, трима мъже съдии ме изпратиха да протестирам на площада и там да си търся правата! Положението е ужасяващо! Спешно искам  да се възпита и ограмоти съда! Реформата в съдебната система трябва да бъде революционна!”

Бележки на автора: В целия цивилизован свят домашното насилие е третирано като дискриминация , тежко нарушаване на човешки права и криминално престъпление. В Европейския съд по правата на човека домашното насилие над жени  е сравнявано по жестокост с нечовешкото и унизително отнасяне с войниците в Афганистан. У нас няма естествено международно и конституционно право. И законът го няма по отношение на човека и правата му.Българският Хелзински комитет заявява: „Формалният съд е баналното зло”.

„Повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда.” / Дейл Карнеги/

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone