Всички за един срещу… жертвата

Всички за един срещу.. жертвата
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Часът е 22,30 преди полунощ. Телефонът ми настойчиво звъни. Непознат женски глас разтревожено и нервно моли: „Госпожо, адвокат, помогнете ми! Не ми дават да подам жалба за домашно насилие!” Питам я къде се намира и кой не й дава да си подаде жалбата. Пострадалата обяснява, че се намира в бургаско РПУ и иска да подаде жалба срещу съпруга си, който я пребил преди два дни и оттогава обикаля полицейските управления, но никой от дежурните не приема жалбата й! Питам я: „Защо?” и й обяснявам, че са длъжни да приемат жалбата й и да й дадат входящ номер. Жената кратко казва: „Да, но не ми дават! Насилникът има приятели полицаи, затова…”. Разказва и историята си: прибрала го в дома си, оженили се, бие я след употреба на алкохол, заплашва я, че ако се оплаче ще я убие и да не прави опити да подава жалби, защото имал приятели в полицията. След последния побой, въпреки страха си от насилника, се решава да подаде жалба. Половин час слушам по телефона разговора между пострадалата и дежурния полицай:

  • Искам да подам жалбата си сега! – казва жената.
  • Не може да подадете жалба сега! Елате утре! – отговаря дежурният.
  • Искам да подам жалбата за домашно насилие и да ми дадете входящ номер! – говори му жената.
  • Не може сега, елате утре! – казва полицаят.
  • Аз къде да отида до утре? – пита жената.
  • Пробвали ли сте да си идете вкъщи? – пита дежурният.
  • Не мога да се прибера там. Заплаши ме, че ще ме убие! – обяснява жената.
  • Елате утре! – отговаря бюрократът.

Пострадалата ме пита какво да прави. Обяснявам й, че няма много възможности – трябва да потърси роднини и приятели у които да пренощува и сутринта отново да отиде в полицията, за да подаде жалбата си, иначе рискува да прекара нощта на улицата, където може да бъде изнасилена, пребита и дори убита от някой насилник или да се върне при домашния си насилник, за да изяде поредната порция бой.

Незнам какво се е случило после с нея и какво решение е взела, но припомням, че миналата година по същото време имаше две убийства на жени от домашни насилници на улицата в бургаския квартал „Славейков”. Припомням също, че безхаберието на институциите, ангажирани с борбата срещу домашното насилие, е пословично – на жертвите не се оказва помощ, съдействие и подкрепа.

Да сте чули да се говори за домашно насилие през последните месеци? Не, разбира се. Няма и да чуете, защото борбата с домашното насилие у нас е кампанийна и липсва държавна политика в тази насока. Неправителствените организации се жалват, че им свършили парите, които бяха отпуснати по норвежки програми за борба с домашното насилие и сега дори не знаят откъде да намерят пари за съществуването си като имитатори на дейност  – някакви хора си направиха офиси с тези пари, взимат и заплати от там назначени по политическо-партийна, любовна и шуробаджанашка линия, а линията на денонощния им уж телефон спря да работи още на първата седмица и вече никакви не се чуват. Платените благотворители и рекламни промотъри – също!

Да не говорим за най-обучените да се справят с домашно насилие – това се оказва че са полицаите, които по думите на заместник силов министър били преминали всички квалификации и курсове за борба с домашното насилие и изхарчили всичките пари за обучение! Това стана ясно на проведена среща през месец ноември 2015 година при Омбудсмана на Република България с участието на представители на ВСК, ВАС, Асоциацията на жените адвокати, МВР, НПО и др.специалисти. Кой и как ги обучава тези кадри – нямам представа, но виждате как се отнасят с жертвите и колко са научили! На същата конференция представителят на ВСК каза, че за момента не се налага инкриминиране на домашното насилие, защото то било криминално престъпление в богатите държави, у нас не било приложимо това право! Без коментар! Както многократно съм казвала – ние сме в 14-ти век!

Превключвам каналите на телевизията и в късно полунощно предаване попадам на свещеник, който дошъл да се жалва от местните феодали в прокуратурата на малък град, които не образуват наказателни дела срещу насилници на деца с увреждания в социални домове. „Персоналът бие и малтретира децата физически и психически, а дете беше бито публично от служителите на дома в центъра на селото пред очите на минувачите и натикано в линейка! Подадена е жалба в прокуратурата и медиите писаха, но нищо не се прави! Някой взима доста добри пари, за да съществуват тези домове и да има хора на заплати там, затова местните феодали си затварят очите за престъпленията, които се вършат там!” – твърди отчето и е прав. По-добре да ги закрият тези домове и да дават достатъчно финансови средства на семействата, за да си отглеждат децата в спокойна домашна обстановка без насилие.

На следващия ден идва на консултация младо семейство – питат ме дали може да подадат молба за защита от домашно насилие срещу леля си – бие детето им /показаха ми снимки със синините по шестгодишното им дете/, кара и другите деца в махалата да го бият и тормозят, отровила им кучето, отровила им цветята, хвърлила чакъл в сондата за вода и я повредила, заплашва ги, обижда ги, кълне ги и т.н. – почти целият наказателен кодекс, какво домашно насилие? На всичкото отгоре наглата насилница притеснява младата жена, която е в напреднала бременност,  и подала жалба при социалните, че не си гледала хубаво детето, та да ги разкарват по полиции и разни служби! Насилницата прави това от завист, злоба и стара вражда за имот между родителите им. „Синът й е полицай, затова не й правят нищо” – жалва се младото семейство.

И до кога така?

Мариана Праматарова   

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone