Икономическо насилие

Икономическо насилие
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

В Закона за защита от домашно насилие няма да намерите дефиниция за този вид домашно насилие. То е един от видовете домашно насилие, което остава практически ненаказуемо и скрито. Практикува се самостоятелно и комбинирано с други видове насилие – психическо, физическо и емоционално. Рядко се подават молби за защита от икономическо домашно насилие, а от подадените до момента в по-малките градове на страната и постановените съдебни решения /Шумен, Монтана и др./ е видно, че пострадалите от този вид домашно насилие са останали незащитени.

Общоприето е да се счита, че икономическо насилие е когато партнъорът ти не ти дава да работиш, нямаш собствени средства и не разполагаш с пари за елементарни нужди. Освен това, икономическо насилие е, когато се чупят, изхвърлят или продават твои вещи / мебели, дрехи, предмети за бита или за работата ти и др.подобни, които са лично твои или придобити по време на брака/, както и заплахата, че ще бъдат предприети тези действия, ако не се подчиняваш.

За дисфункционалността на връзките важни фактори са:

  • предразсъдъците за функциите и ролите в семейството – патриархалност, егоизъм, собственическо чувство, липса на любов и свобода, физически и емоционални злоупотреби, контрол

  • кризата на семейството като институция – крах на морала и поведенческите прояви

  • съвременната структура на семейството – йерархия, власт на парите, авторитет, подмяна на ценности, навлизане на нови модели / феминистко, формално, либерално семейство/

  • липса на възпитание и самовъзпитание – като мислене, знание, образование, отговорност, дълг, съвест, безусловно приемане или отрицание

  • финансова криза, безработица, бедност, дългове към банкови и кредитни институции – допринасят за битови скандали и семейни ограничения при занижен бюджет

  • неравенството на половете и социалния им статус – по-ниско заплащане на женския труд, домакинските задължения и грижата за децата са поверени на жената /този труд не се заплаща, мъжът не се включва в тези задължения и не го оценява/

  • изолация на жените в сферата на семейството, поради финансова зависимост от партнъора и подчинено положение

  • вменяване на чувство за малоценност на жените – не вярват, че могат да се справят сами с проблема и да разчитат на себе си, защото им липсва подкрепяща и разбираща ги среда

Рефлексивната картина очертава следните поведенчески стереотипи:

  1. Поведенчески роли на мъжа – от него се очаква да е силен, да има добре платена работа, да е супергерой, спасител на жените, да е силен, „мачо”, може да пие алкохол, да демонстрира превъзходство, знания, умения и т.н.

  2. Поведенчески роли на жената – от нея се очаква да бъде сексуален обект, домакиня, майка, по възможност да упражнява типично женска професия /учителка, медицинска сестра или да работи в женско обкръжение/, да не е много умна, да премълчава, да е търпелива и т.н.

Тези поведенчески стереотипи са така дълбоко вкоренени в обществото, че някои от пострадалите изобщо не осъзнават, че са жертви на този вид домашно насилие.

В. е жена на средна възраст със средно образование. Има две деца и е в отпуск по майчинство. Съпругът ѝ работи като шофьор. Не й оставя никакви пари – нито за нейни нужди, нито за нуждите на децата. Той пазарува и носи продуктите за приготвяне на храната вкъщи, останалите пари спестява. Тя трябва да се оправя с нейните майчински и да се грижи за децата с тези пари. Когато свършат, а децата имат нужда от мляко и лекарства, тя му иска пари, но й се отговаря: „Вземи от майка ти!”. И тя иска от майка си, от познати и винаги е в дългове. Е, на майка си не ги връща – нали е за децата. Най-унизителното е, че жената му иска пари, за да лекува болния си зъб, но той отказва да ѝ даде.

Г. е младоженка и живее в малко село. Не работи, защото съпругът ѝ не разрешава. Тормози я и тя го напуска. Иска да си прибере вещите, които е занесла като зестра. Не я пускат да влезе и не й ги дават. Съпругът и майка му ги укриват в съседна къща. Води дело. Отиват със съдия изпълнител. Излиза свекървата и крещи: „Ей тук ги запалих и ги изгорих, какво ще ми направиш? Няма ги!”

С. е преживяла много побои от съпруга си след алкохолни скандали, съпроводени с чупене на вещи и рушене на съвместния им дом. Въпреки трите деца, родени от брака им, тя намира сили да го напусне и се връща в дома на родителите си. Идва свекърът ѝ, който ѝ нанася побой в двора и започва да руши и чупи в къщата, където се намира. Жената завежда дело по Закона за защита от домашно насилие. Съдът е отхвърлил жалбата ѝ.

Има много подобни случаи, които могат да бъдат разказани като илюстрация на икономическо насилие, проявено от домашни насилници, които остават ненаказани, а жертвите са с унищожено имущество и незащитени. И тук, както в много други случаи: „Битият – бит. Ограбеният – ограбен.” или: „Гола, боса и с децата на улицата”.

Лицата, упражняващи това насилие се чувстват безнаказани. Рискът от техните действия е непредсказуем за живота, здравето и имуществото на пострадалата. Държавата не може да гарантира собствеността на жертвата. Тя напуска семейния дом без пари, без покрив, без работа, без имущество, а често и без дрехи. Няма средства да води съдебни дела за развод, за насилие, за делби, които продължават години. През това време насилниците унищожават, укриват или продават имуществото й и ако няма близки, които да я подслонят и да се погрижат за нея е загубена.

Изходът е да поиска закрила от кризисен център, където може да бъде настанена за шест месеца, но при наличието само на 20 такива центрове за цялата страна с капацитет за 8-12 жени, вероятността е нищожна. Препоръката на Съвета на Европа е да има по един кризисен център на 10 000 жители, но у нас това е в сферата на пожеланията. След престоя в такъв център, някои от жертвите се връщат отново при насилниците, защото нямат никаква друга алтернатива за живот.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone