ЗЗДН
ЗЗДН (или законът за защита от домашното насилие) у нас урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане, с което се запълни съществена празнина в българското законодателство.
Наред с позитивния заряд, който определено има прилагането на ЗЗДН, считам за уместно да се отбележат и актуалните проблеми в така действащия закон с цел постигане на по-добра ефективност в съдопроизводството по този вид дела.
На първо място следва да се отбележи, че домашното насилие у нас не е инкриминирано.Производството е по ГПК. За търсене на наказателна и гражданска отговорност на извършителя на домашно насилие, пострадалото лице се налага да води други съдебни дела, което на практика обезсмисля завеждането на дело по ЗЗДН. В този си вид ЗЗДН е ефективен в случаите, визирани в чл.4,ал.2, когато е налице пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалия, както и разпоредбата на чл.18,ал.1, когато се издава заповед за незабавна защита.
На второ място се налага уточнението, че ЗЗДН у нас обхваща едномесечен период от извършването на акта на домашното насилие, а според практиката жертвите на домашно насилие са обект на физическо, психическо, сексуално и икономическо насилие в продължение на месеци, дори години.В този смисъл срокът е недостатъчен.
На трето място бих искала да посоча, че разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН не дава ясна дефиниция какво точно представляват понятията „психическо насилие”, „емоционално насилие”, „унизително отношение”, „икономически тормоз”, както и модерните форми на насилие като „кибертормоз” например, които попадат в обхвата на ЗЗДН. Липсата на дефиниция , неразбирането и неуточняването на тези понятия често е причина за отказ от правосъдие по тези дела.
Мерките, чрез които се осъществява защитата срещу домашното насилие са изброени изчерпателно в чл.5,ал.1,т.1-6 от ЗЗДН и те са:
– задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
– отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока,определен от съда
– забрана на извършителя да приближава жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок,определен от съда
– временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родител, който не е извършил насилието….
– задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми
– насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Налагат се и кумулативно по преценка на съда.
Тук е мястото да се каже, че години след приемането на ЗЗДН, мерките по чл.5,ал.1,т.5 – „задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми”, са неизпълними на практика, поради липсата на такива програми в някои общини / бел.авт.Община Бургас доскоро/. Това неминуемо довежда до отхвърляне от съда на тази мярка и на практика означава липса на превенция. В резултат на факта, че ЗЗДН не може да изпълни основната си функция – превантивната, извършителите на домашно насилие остават агресивни и това води до нови съдебни дела – т.е. по отношение на тази мярка и тази функция ЗЗДН е неефективен, „мъртъв” и неработещ закон.
Разпоредбите на чл.6, ал.1,2,3 и 4 от ЗЗДН са останали в сферата на пожеланията.”Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.”И ако за пострадалите лица от домашно насилие има все пак някакви програми, то за извършителите на домашно насилие няма създадени такива в много общини.
Това означава, че на практика държавата не е изпълнила позитивното си задължение да защити физическия и психическия интегритет на дадено лице от посегателства от страна на трети лица – т.е. защитата е неефективна.В свое решение ЕСПЧ по делото А.v.CROATIA no.55164/08, Съдът намира, че е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията , тъй като „Държавата следва да изработи и прилага адекватна законова рамка , предоставяща защита срещу актове на насилие от частни лица”.
Параграфи 2,3 и 4 от Заключителните разпоредби на действащия у нас ЗЗДН визират позитивните задължения на държавата ,които на неизпълнени към днешна дата:
– „Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието,министърът на труда и социалната политика,министърът на здравеопазването,министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие”. /параграф 2/
– „Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл.5,ал.1,т.5 и 6. /параграф 3/
– „Лицата, регистрирани по реда на чл.18,ал.2 и 3 от Закона за социално подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите”. /параграф 4/
На следващо място бих поставила като актуален проблем ниските глоби, които се налагат от съда на извършителите на домашно насилие, което е предпоставка съдебната заповед за защита да бъде често нарушавана, а самата санкция – безсмислена.Налаганите глоби от 200 до 1000 лева са еднакви по размер с глобите, които се налагат на притежатели на домашни любимци, които замърсяват тревните площи.Неминуемо се стига до други дела по НК, което прави ЗЗДН неефективен.
Друг актуален проблем е изпълнението на заповедта за защита, визиран в Раздел ІІІ, чл.21,ал.1 и 2 от ЗЗДН.
Според чл.21,ал1 на ЗЗДН : „Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5,ал.1,т.1,2 и 3.”Липсва законова уредба как следят полицейските органи за изпълнението на заповедта, както и текст дали е в тяхната компетентност да следят за мярката по чл.5,ал.1,т.5.
В чл.21 ал.2 на ЗЗДН е предвидено, че „при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.”И тук възникват въпроси: КАК, КОГА, КЪДЕ и ЗА КОЛКО ВРЕМЕ задържат нарушителя?Ако извършителят на домашно насилие е осъден за психическо или емоционално насилие /примерно обиди, кибертормоз/ и не спазва съдебната заповед за защита, прокуратурата ще има ли компетентност да се намеси или пострадалото лице ще бъде препратено да си търси правата по НК с частна тъжба, въпреки наложените мерки за защита със съдебната заповед?
Очевидно е, че при така изложените проблеми за съществени липси и пропуски в ЗЗДН е наложително неговото допълване, изменение и актуализация в унисон с европейското законодателство в тази област.
