Медии и стереотипи

МЕДИИ И СТЕРЕОТИПИ
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook50Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Насилието активно съществува в медийното пространство. В глобалния свят на информационни технологии насилието се е настанило трайно в живота и психиката на хората чрез комуникационните канали – телевизия, интернет, филми, порнография, еротика, престъпления и т.н. Информационните потоци ни заливат с визуално насилие от всякъкъв вид ежеминутно. Насажда се агресия и страх.
Статистиката посочва, че само в една телевизионна емисия новини от 35 минути, в която има общо 15 новини, 12 са негативни, 1 е положителна, 1 развлекателна и 1 аналитична.Според предоставената информация 80 % от новините са негативни. Думите и изразите, които предизвикват безпокойство са – терор, оръжие, заплаха, атентат, нарушение, страх, проблем, риск, убийство и др., провокиращи страх, несигурност и агресия. Тези телевизионни емисии се гледат и от деца.
Медиите формират и типове поведение / стереотипи, модели/.
1. Приспособяващ се – трудно му е да вземе решение, не иска да поеме отговорност
2. Планиращият –  желае да бъде по-продуктивен, гъвкав е, променя своите планове според обстоятелствата
3. Притежателят – вярва в успеха и в себе си
4. Неудачникът – всеки признак на страх завършва с грешки
5. Максималистът – страхува се от грешки, стеми се към съвършенство, неуспехите са като стимул
В Европа отдавна се работи за преодоляване на наложените от медиите стереотипи за жената – по телевизия, в реклами и билбордове жените да не се изобразяват като сексуални обекти и домакини. Признато е, че това е унизително отношение и работата е насочена към преодоляването на семейни и обществени модели, основаващи се на предразсъдъци – типично женски и типично мъжки модели на поведение в семейството, детската градина и училището /примерно – само женска е работата в кухнята, жената трябва да изглежда по определен начин /като кукла Барби /, да работи женски професии /учителка, медицинска сестра, в женски колектив/, за малките момиченца – да играят само с кукли/, да понася търпеливо домашното насилие, да се подчинява на съпруга си и други модели, унаследени от семейството.
Специалистите доказват, че точно тези, разпространени от медиите модели допринасят за влошеното самочувствие на жените и  са причина за болести като депресия, анорексия, булимия, аутизъм, дори склонност към самоубийство.
Порнографските сайтове, където децата получават първото си осведомяване по сексуални въпроси, са най-често използваните за формиране на опит. Показаните стереотипи внушават невярна представа, че от партнъора се очаква точно такова поведение – често тези модели са свързани с използване на насилие. Реалният сексуален живот съвсем не е това, което се представя в порносайтовете, което води до много разочарования и психически сривове. Налице е неумение да се различава реалното от комерсиалния филмов продукт. Повишава се агресията/депресията и ниската самооценка.
Много рискове и опасности дебнат децата в интернет пространството. С чужди профили се контактува с деца с цел отвличания, изнасилвания, проституция, педофилия. Такъв е случая с мъж, разпространявал материали с детска сексуална експлоатация в Русенска област. Освен това много чужденци /и не само/  създават акаунти в специални платформи за детска порнография – затворени групи за сексуални насилници на деца. Не бива да се подценява фактът, че всяко второ дете у нас е малтретирано в интернет. С профилите си в социалната мрежа децата стават жертви на съученици и педофили. Онлайн се практикува всякъкъв вид тормоз.
Съвременните тенденции са насочени към нуждата от помощ и подкрепа на деца и младежи по подходящ начин, обслужване и конфиденциалност, приоритетни и превантивни мерки за предпазване от насилие и ефективна защита.
Джендър терминът се отнася за социално установените роли, поведение, дейности и характеристики в дадено общество, които се считат за преобладаващо мъжки и/или женски. /Пр. – в почти целия свят предимно жените отговарят за домакинската работа и може да ги видите в медиите, филмите, рекламите, билбордовете. Това е установен модел/.Безпокойствата около родовия пол са описани от Джудит Бътлър, която вижда джендъра като репетиция, сценарий, театрална игра с повторни действия – културни фикции и социални продукции.
От съществена необходимост у нас е създаването на образователни стратегии в посока ненасилие, превенция и преодоляване на социалното изключване, работа на семейството, училището и медиите със специалисти за преодоляване на наложените стереотипи.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook50Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone