Трансформация на чувствата

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook5Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

трансформация на чувстватаЧувствата, както и всичко останало, имат двойнствена природа. Могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Ясно е колко силна е вредата от отрицателните чувства, защото всеки човек я е изпитвал. В диапазона на „вредните чувства” са нетърпението, раздразнителността, гнева, яростта, омразата, тъгата, отчаянието, зависимостта. Всички хора се стремят по свой начин да ги избягват, защото не харесват тези емоционални състояния, но малцина се справят, пребивавайки ту в сферата на положителните чувства, ту в сферата на отрицателните. Казват, че противоположностите се привличат, но също така е вярно, че противоположностите се отблъскват. Как да си обясним факта, че голямата любов поражда голяма омраза? А липсата на любов не поражда ли  същото чувство? Защо хора, които твърдят, че са се обичали воюват с думи, с оръжие, мразят се и подвластни на чувствата употребяват насилие?

Крайностите са добре познати, защото емоционалните усещания не са балансирани.Може ли да възпитаваме чувствата си? Как да балансираме чувствителността, за да намалим страданието?

Умереността между положителното и отрицателното  хармонизира съществуването, защото човек не може непрекъснато да бъде щастлив, нито пък постоянно нещастен. Стремейки се към силни емоционални преживявания, човекът  забравя за „златната среда” и това му вреди, защото крайностите не са толерирани и желани.

Законите на равновесието гласят:

  • трябва да се избягва надценяването /като мислено моделиране и концентриране на качества/ там, където те липсват
  • не идеализирайте хората – човек получава онова, което активно не иска , защото излъчва мислена енергия на честотата на своята омраза
  • запомнете, че животът често сблъсква хора с противоположни потенциали с цел да се уравновесят
  • отхвърлете желанието си да притежавате – несподелената любов поражда много страдания
  • обичайте без да търсите награда – просто обичайте, а не се мъчете да бъдете обичани
  • контролирайте ревността – в разумни количества тя може да ви сближи с партньора, но в повечето случаи равновесните сили разрушават онова, което е породило ревността, т.е. самата любов
  • не губете способността си да разсъждавате

/из „Транссърфинг на реалността”, В.Зеланд/

 

Американският автор Ст.Картър в книгата си „Цивилизованото поведение” съветва читателите да обявят война на насилието, причинено с думи, което е станало приемливо и дори модерно.”Изчистването на езика от словесното насилие не е само въпрос на политика, но и на морал. Вулгарният, агресивният език не ни поощрява да водим съдържателен и разумен разговор. Той предизвиква гняв, а може би и срам, но не и диалог.” – споделя Картър и допълва: …”Гневът сигурно е улеснявал примитивните хора при срещата им с някакъв смъртен враг, помагал им е, когато са се опитвали да се изявят пред околните. И все пак гневът е функционална реакция, но не оправдава гневното слово във всекидневния бит.Допускаме езика на гнева и насилието да  участва във всекидневните ни разговори и приемаме омразата като норма.”

Цивилизованите взаимоотношения изискват да се отстраняват от речника на хората грубостите и омразата, агресията и езика на насилието.

Вписва ли се омразата в конституционните ни права?

„ Никой закон няма силата да удържи стихията на страстите. Никое наказание няма да спре злото. Фактът, че сега в света убийствата са намалели, се дължи на повишената чувствителност на човешкото сърце, а не на законите, нито на страха от наказание”. /Дж.Клайн/

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook5Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone