Социалната депривация на пострадалите от домашно насилие

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Социалната депривация на пострадалите от домашно насилие

Има ли ясна представа какво представлява социалната депривация и какви са размерите на това явление у нас по отношение на пострадалите от домашно насилие? Как се справяме с този значим социален проблем и какви са пътищата за неговото преодоляване?

Темата е провокирана от многобройните изявления на жени, пострадали от домашно насилие, които не срещат ефективна подкрепа от институциите и се сблъскват със съпротивата и безразличието на обществото ежедневно, когато им се налага да отстояват правата си и да търсят защита.

Във Франция за „социално изключване” се говори през 1974г., когато 10% от гражданите се оказват „изключени”. В тази категория попадат самоубийците, лица с физически и психически увреждания, използвани лица, зависими хора и др. Френската традиция разглежда социалното изключване като наличие на групов монопол. Социалната неравнопоставеност /изолация/ на определени групи се третира като дискриминация. В редица международни конвенции е изяснено, че домашното насилие е дискриминация по признак „пол”.

В развитите общества акцентът се поставя върху важността на индивида. Активизирането на личните ресурси на човека се смята за един от най-добрите способи за преодоляване на социалното изключване.Този подход е застъпен в англосаксонската система. В дискурса на социалното изключване се разглеждат теории и концепции за социалното неравенство, социалната стратификация и социалната диференциация в обществото. Социологията и хуманитарните науки свързват социалното изключване с бедността,  минималния жизнен стандарт и депривацията /П.Таунсенд/. Не винаги тези явления са тъждествени /Фотев/. Процесът може да бъде предимно психологически с въздействие на социални фактори, които са насочени към вътрешния мир на човека. Тогава се говори за самоизклююченост или социален аутизъм /Бородкин/. Социалната патология вече е сериозна предпоставка за агресивност и девиантно поведение. Става дума за отнемане на права – т.е. ограничаване или отнемане на достъп до ресурсите на обществото /Д.Минев, Б.Ивков/, затруднения при получаване на помощ и подкрепа, ниско качество на услугите, ако ги има и др.

Социалното изключване в документите на ЕС се анализира като:

  • „последователност от състояния на относителна социална депривираност”
  • „последователност от обстоятелства, които довеждат индивида или групата от нормално състояние до състояние на социална изключеност”

Класификация на М.Волф за състоянията на социална изключеност:

  1. Изключеност от средства за съществуване
  2. Изключеност от социални услуги, благосъстояние и мрежите за социална защита
  3. Изключеност от културно потребление
  4. Изключеност от политически избор
  5. Изключеност от масови организации и солидарност
  6. Изключеност от възможността да се разбира това, което се случва

Видно от тази класификация е, че за пострадалите от домашно насилие са валидни т.1, т.2, т.3 и т.6 , което ги нарежда сред най-уязвимите в нашето общество.

Според дефинициите на З.Грабушинска понятието „социално изключване” е:

  • динамичен и многоизмерен процес на пълно откъсване или частично ограничаване на достъпа до различни социални, икономически, културни и политически системи, които помагат на личността при нейното интегриране в обществото
  • многоизмерен и динамичен процес, който е възможно да възниква поради липса на ресурси или отказ от социални права, но който сам е в състояние да генерира различни форми на депривация /прекъсване на роднински връзки, социална изолация/
  • структури и процеси, които не позволяват на индивидите или групите пълно участие в живота на обществото и др.

Интересна дефиниция предлага Е.Ярская-Смирнова: „социалното изключване е процес на депривация на социалните субекти от престижни, социално одобряеми ценности, съпровождан от стигматизация на индивидите или социалните групи, маргинализация на идентичността и отразяващ се в основите на социалното поведение”. Накратко това определение означава невъзможност на индивидите да реализират своите социални права, защото обществото е изградило многобройни и трудно преодолими социални бариери.

Изводът е, че депривацията много сериозно се задържа сред групата на пострадалите от домашно насилие, което е значим социален проблем.


Виж още:

  • Ивков, Б. За понятието „социално изключване”, 2005г.
  • Фотев, Г.Бедност и фрагментация на обществото.1996
  • Фуко, М.История на лудостта в класическата епоха. 1996
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone