Има ли ясна представа какво представлява социалната депривация и какви са размерите на това явление у нас по отношение на пострадалите от домашно насилие? Как се справяме с този значим социален проблем и какви са пътищата за неговото преодоляване?
Темата е провокирана от многобройните изявления на жени, пострадали от домашно насилие, които не срещат ефективна подкрепа от институциите и се сблъскват със съпротивата и безразличието на обществото ежедневно, когато им се налага да отстояват правата си и да търсят защита.
Във Франция за „социално изключване” се говори през 1974г., когато 10% от гражданите се оказват „изключени”. В тази категория попадат самоубийците, лица с физически и психически увреждания, използвани лица, зависими хора и др. Френската традиция разглежда социалното изключване като наличие на групов монопол. Социалната неравнопоставеност /изолация/ на определени групи се третира като дискриминация. В редица международни конвенции е изяснено, че домашното насилие е дискриминация по признак „пол”.
В развитите общества акцентът се поставя върху важността на индивида. Активизирането на личните ресурси на човека се смята за един от най-добрите способи за преодоляване на социалното изключване.Този подход е застъпен в англосаксонската система. В дискурса на социалното изключване се разглеждат теории и концепции за социалното неравенство, социалната стратификация и социалната диференциация в обществото. Социологията и хуманитарните науки свързват социалното изключване с бедността, минималния жизнен стандарт и депривацията /П.Таунсенд/. Не винаги тези явления са тъждествени /Фотев/. Процесът може да бъде предимно психологически с въздействие на социални фактори, които са насочени към вътрешния мир на човека. Тогава се говори за самоизклююченост или социален аутизъм /Бородкин/. Социалната патология вече е сериозна предпоставка за агресивност и девиантно поведение. Става дума за отнемане на права – т.е. ограничаване или отнемане на достъп до ресурсите на обществото /Д.Минев, Б.Ивков/, затруднения при получаване на помощ и подкрепа, ниско качество на услугите, ако ги има и др.
Социалното изключване в документите на ЕС се анализира като:
- „последователност от състояния на относителна социална депривираност”
- „последователност от обстоятелства, които довеждат индивида или групата от нормално състояние до състояние на социална изключеност”
Класификация на М.Волф за състоянията на социална изключеност:
- Изключеност от средства за съществуване
- Изключеност от социални услуги, благосъстояние и мрежите за социална защита
- Изключеност от културно потребление
- Изключеност от политически избор
- Изключеност от масови организации и солидарност
- Изключеност от възможността да се разбира това, което се случва
Видно от тази класификация е, че за пострадалите от домашно насилие са валидни т.1, т.2, т.3 и т.6 , което ги нарежда сред най-уязвимите в нашето общество.
Според дефинициите на З.Грабушинска понятието „социално изключване” е:
- динамичен и многоизмерен процес на пълно откъсване или частично ограничаване на достъпа до различни социални, икономически, културни и политически системи, които помагат на личността при нейното интегриране в обществото
- многоизмерен и динамичен процес, който е възможно да възниква поради липса на ресурси или отказ от социални права, но който сам е в състояние да генерира различни форми на депривация /прекъсване на роднински връзки, социална изолация/
- структури и процеси, които не позволяват на индивидите или групите пълно участие в живота на обществото и др.
Интересна дефиниция предлага Е.Ярская-Смирнова: „социалното изключване е процес на депривация на социалните субекти от престижни, социално одобряеми ценности, съпровождан от стигматизация на индивидите или социалните групи, маргинализация на идентичността и отразяващ се в основите на социалното поведение”. Накратко това определение означава невъзможност на индивидите да реализират своите социални права, защото обществото е изградило многобройни и трудно преодолими социални бариери.
Изводът е, че депривацията много сериозно се задържа сред групата на пострадалите от домашно насилие, което е значим социален проблем.
Виж още:
- Ивков, Б. За понятието „социално изключване”, 2005г.
- Фотев, Г.Бедност и фрагментация на обществото.1996
- Фуко, М.История на лудостта в класическата епоха. 1996
