Стигмата и „ТО”

Стигмата и "ТО" | Стивън Кинг
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook6Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

„Унижението е най-силното човешко чувство.”

Стигмата е „срамен белег, асоцииран с определени качества, обект или човек”. Тя е знак за социална неприемливост и дискриминация. Свързана е със стереотипите. Хора, търпящи лошо отношение всеки ден, на които е отказана помощ, страдат от загуба на самочувствие, обреченост, тотална липса на доверие в обществото.

Социалната стигма е обществен проблем, свързан с „маркиране”, „белязване”, „неприемане”, „отхвърляне” и бездушие.

Автостигмата е личностен проблем, свързан с чувство за вина, страх, безпомощност, незащитеност, етикиране, заклеймяване, висока степен на тревожност от реакцията или бездействието на другите, клеймо, позор.

Стигматизацията се е превърнала в онова безформено и ужасяващо нещо, за което няма друго название освен „То”. Както в романа на Стивън Кинг – „То” броди по улиците , всява ужас и страх, пробужда се и се храни с деца, всички го отглеждат, подчиняват му се и никой не може да се пребори с демона „То”.

На държавно-институционално ниво „То” е продукт на обществото и притежава следните характеристики:

  • „То” е корумпирано – на всички нива
  • „То” е назначено с връзки – политически, партийни, роднински и др.
  • „То” е невежествено – посредствена „калинка”, „гнила ябълка”, „скелет в гардероба”, често е без необходимото образование и качества, незнаещо, неможещо, нечетящо, неразбиращо, в много от случаите  говори нечленоразделно на противен диалект, не може да върже едно граматически свързано изречение, не може да пише,  има нужда от логопед, държи се отвратително и заема мястото на способни и качествени хора
  • „То” е зависимо – от тези, които са го поставили на това място
  • „То” е поръчково – изпълнява поръчки на тези, които са го назначили, а и на други от кръга „мой човек” – краде, лъже, манипулира, ограбва, изнудва, служи си с измами
  • „То” е нахално и безобразно – държи се просташки, властнически, арогантно
  • „То” е страхливо – страхува се, че ако не изпълни поръчката ще изгуби позицията си и жалката си службица, като е наясно, че не става за нищо и ще му бъде трудно да се „внедри” отново в системата – това го прави зло, завиждащо, ожесточено, демонично и още по-цинично
  • „То” не работи – имитира дейност, бездейства и получава заплата за това
  • „То” е брънка по веригата на „октопода”

Биха могли да се посочат още много характеристики на вида „То”, но и тези са достатъчни, за да се добие ясна представа за стигматизацията/дискриминацията, която причинява „То”. Въпреки, че в някои институции „То” се представя като „неперсонифициран обект”, „То” е ясна персона с подпис и име, зад които стои конкретен човек със субективни чувства, емоции и отношение. На държавно-институционално ниво сривът на общественото доверие към „То” е тотален. Всички безучастно гледаха този срив.

Като домашен насилник „То” е агресивно, нахално, лъжливо, крадливо, страхливо, безумно, тормозещо, манипулиращо, подкупващо, защитено и имунизирано от „То” на държавно-институционално ниво, което си го отглежда и отхранва. Двата вида са се срастнали – взаимнодопълващи се.

Като жертва на домашно насилие „То” има същите характеристики, както посочените дотук видове: страхливо е, неосъзнато е, белязано е, влияе се от  хората, със смачкано самочувствие е, обезверено, заклеймено с  позор е, но за разлика от горепосочените,  „То” е незащитено, дискриминирано и „не изяжда никого”, а него го изяждат.

„Никога не губете надежда. Най-добрите начинания идват след тежки финали.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook6Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone