Да победиш страха

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Да победиш страха

Щастието се дава на онзи, който е победил страха си!” /Древна мъдрост/

Смелостта е началото на победата.” /Плутарх/

По-добре страшен край, отколкото безкраен страх.” /Шилер/

Всеки от нас е чувал подобни сентенции, когато е изпитвал страх. Лесно е да бъдат изказани, но е трудно да бъдат осъществени, защото смелостта не е липса на страх. Както казва народът: „На страха очите са големи”. Само лудите не ги е страх и не носят отговорност за действията си. Не е толкова опасно да вземеш лошо решение, колкото да не вземеш никакво решение или да го вземеш твърде късно.

Смелостта е да направиш каквото трябва, когато трябва, въпреки, че те е страх. В този смисъл първото задължение на човека е да преодолее страха, защото докато му треперят коленете, действията му винаги ще си останат робски. Само този, който не предприема нищо не може да сбърка особено много. Но ако не рискуваме, за да разрешим проблемите си, никога няма да се отървем от тях.

Конфликтите на нещастния индивид днес изглеждат далеч по-податливи на лечение, но са нужни съзнание и воля. Щастливото съзнание е достатъчно неустойчиво – тънка повърхност от страх, фрустрация и погнуса, но има начини, по които нещастието под щастливото съзнание може да се превърне в източник на сила и съгласуваност за обществен ред.

Свръх-„Аз”-ът при цензурирането на подсъзнанието и при имплантирането на съзнанието също така цензурира цензора, твърдят специалисти, защото развитото съзнание регистрира забраните в индивида, но и в неговото общество. Обратно, загубата на съзнание, дължаща се на волности и бездействия в едно несвободно общество, създава нещастното съзнание, което улеснява приемането на злодеянията на това общество. Това е белегът на залязващата автономност и стесняващото се съзнание. Индивидът трябва да се адаптира към свят, враждебен по своята същност.

Желание, съзнание и воля са неразривно свързани при взимане на важни решения. И няма как да не се страхуваш, когато познаваш формите на насилието от първо лице, а и нрава на насилника. У.Чърчил правилно насърчава способностите и волята :

Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън!

А друг велик държавник – Франклин Рузвелт директно заявява:

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.”

Много често си мисля, че пострадалите от домашно насилие, които не могат да вземат решение как да се справят с проблема, се намират в лабиринт – страхуват се да предприемат първата крачка, за да не се изгубят в него.

Лабиринтът не е обвързан с никаква догма – той е универсален символ, отворен за всякаква възраст, религия, опит, потекло, отворен към личното намерение на всеки.

Сред характеристиките му са:

  • Лабиринтът е единична пътека, която от входа те въвежда в центъра – той е древен архетипен модел, открит в повечето култури по света.
  • Лабиринтът е едно от древните средства за съзерцаване, които човечеството познава и използва за своето личностно и духовно развитие – той е отпечатък на трансформацията – успокоява ума, забавя потока на мисли, събужда вътрешната интуиция, отговаря на въпроси, поставя цели по пътя. „Нещата се разрешават в движение„./Св.Августин/
  • Лабиринтът е отлично средство за себеоткриване и себепознание – предлага защитено пространство, убежище за връзка с вътрешното „аз”
  • Лабиринтът е метафора на житейския път, който извървяваме – започваш отвън и го приключваш отвътре: отговорът се крие отвътре.
  • В лабиринта не съществува „правилен” начин на вървене – не е нужна предварителна подготовка. Целта е самото пътешествие.
  • Лабиринтът ще отрази онова, което се нуждаеш да видиш – в тази връзка има няколко насоки:
    1. Освободи се от очакванията си
    2. Изчисти ума си, дишай, наблюдавай се, преживявай
    3. Позволи на тялото си да намери своя собствен ритъм – някои преминават през лабиринта тичешком, други – стъпка по стъпка, а трети – танцувайки
    4. Възможно е да се разминеш с други хора – едни излизат, други – влизат, ти продължи
    5. Възможно е в теб да изникнат различни усещания и емоции – отпусни се, остави ги да си вървят и освободи съзнанието си

Всеки от нас е градина, а градинарят в нея е нашата воля.” /У.Шекспир/

Да победиш страха си означава, че си готов да приемеш както доброто, така и лошото. Бъдещето не е за страхливците!

Създаването на нови жизнени траектории започва с ясната мотивация, че най-добрият начин да излезем от тунела е да минем през него.

Или ще намеря път, или сама ще прокарам път!


Литература:
Иванова, М. Лабиринтът., 2009
Маркузе,Х. Едноизмерният човек., С. ,1997

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone