На върха на копието

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Свобода | на върха на копието

Според героя на Сервантес, там стои Свободата. За нея избухват войни и революции, жадувана и ненавиждана е, идеализирана и отричана е. В нея винаги е кодиран човешкият копнеж за справедливост и достойнство. Тя е въпрос на чест, състояние на духа.

Не е случайно, че тя, Свободата, е обявена за върховно човешко благо, основна ценност и право. Защо тогава решилите да изберат Свободата срещат ожесточен отпор, агресия, омраза и неразбиране от обществото? Нима през всичките векове на съществуването си човешката цивилизация не се е научила да бъде свободна ?

Защо жените, избрали Свободата пред алтернативата да съжителстват в зависимост, насилие и агресия остават неприети в това, уж цивилизовано общество, което е обявило Свободата за основно право?

„Уважението към жената е мерило за прогреса на нацията и социалния живот.”/В.Юго/

Изследването „Жени, социален локус и дедуктивно мислене” разглежда начините, по които различните индивиди разсъждават във всекидневни ситуации на оценка на противоречиви твърдения или формулиране на изводи на базата на наличната информация. Програмата разглежда разнообразните ресурси, на които личността се опира в тези ситуации, включително конструктивно осмисляне, контекстуално знание, социално знание, фактологично знание, принципите на съждението и епистемните норми на личността. Обръща се внимание на начина, по който мисленето се модулира ситуационно, на начина, по който личността е възприела, съпротивлявала се е или е трансформирала различни културални дискурси, както и на социалния статус и преживяванията на личността.

Посредствеността винаги е осъдителна, нетворческа, сива и безлична – тя не се бунтува, не блести, не се променя, отчайващо страхлива и скучна е.

„Щастието се дава на онзи, който е победил страха си.” /древна мъдрост/

Свободата – идеал: Това е възможността човек да определя сам своите действия и постъпки, да определя съдбата си и да взима решения, да върши нещо ценно за другите, да се самоуважава, самоусъвършенства и цени. Заблуждението, че човек е създаден само да бъде победител и да извършва подвизи, довежда дотам, че забелязваме само „унижените и оскърбените” и „героите”. Те се превръщат в пример за подражание. Вътрешната свобода е удовлетворението, че не зависиш от никого.

„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.” /Фр. Рузвелт/

Свободата – нормално състояние на човека: Сама по себе си Свободата не изглежда особено ценна, ако човек разполага с нея. Не е така, обаче, ако живееш в робство, плен, насилие или зависимост. Свободата не означава непременно щастие – тя е въпрос на отговорност най-вече пред себе си. Всеки човек има своя дял в сбъдването на своя идеал. Освен това, Свободата без граници /неограничената свобода/ е също голям проблем. И накрая, Свободата е особено ценна, но за какво е на човека, ако той не създава нещо ценно за себе си и за другите?

„ Когато човек е бил дълго време нещастен, става зъл човек или светец. Страданието определя нашата съдба.” /Ст.Михайловски/

Свободата – условност: Дори напълно свободен, един човек може да се окаже несвободен и безполезен. Окован във вериги и измъчен човек също може да бъде символ на свобода за околните. Повечето хора възприемат Свободата като даденост и ежедневие, като се забравя, че нищо не може да бъде получено даром. Преходът винаги е мъчителен, а изискванията на Свободата към хората са повече, отколкото изискванията към НеСвободата. Хората не са равни, те са различни. Всяко съжителство е сблъсък на интереси. Съпреживяващата функция на човешкото съзнание, чрез която човек установява добронамерена връзка със себеподобните си е условие за нормално съществуване.

„Нетърпелива е само посредствеността. Великите могат да чакат.” /П.Казалс/

Който има мечти трябва да ги следва. Светът може и да не оценява смелостта на малките хора, но той би рухнал без тяхната смелост и упоритост.

Умните жени не се страхуват. Те не се оставят да бъдат заблуждавани, лъгани, манипулирани, хулени, насилвани, ограбвани, използвани и унижавани. Те не се предават. Знаят правата си и се борят. Наясно са, че са първопроходници и не очакват армии от последователи, но вярват, че техните идеи ще се осъществят и възприемат от стотици хиляди. Поставят своето щастие на върха на копието – там, където е Свободата.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone