Подписването на Истанбулската конвенция е европейска рамка за защита от домашно насилие

Подписването на Истанбулската конвенция е европейска рамка за защита от домашно насилие
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook16Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие /т.нар. Истанбулска конвенция/ е в сила от 01.08.2014 година. Конвенцията осигурява по-добри гаранции за защита на пострадалите от домашно насилие. Подписана е от 21 европейски дьржави, сред които не е Р България.
Многобройни са проблемите, свързани с домашното насилие у нас. Те бяха обобщени и анализирани на проведената в края на 2015-та година в гр.София  Международна конференция *Институциите, медиите и обществеността заедно срещу насилието върху жени*. Участниците във форума се обединиха зад идеята да се подпише и ратифицира Истанбулската конвенция от Р България, поради констатирането на следната картина:

* Явлението *Насилие над жени и домашно насилие* се задълбочава на национално ниво в Р България във всичките му форми
* Домашното насилие се разраства и придобива епидемичен мащаб, въпреки нереалното му статистическо и медийно отразяване, поради деликатността на проблема, уязвимост, страх от репресии, липса на сигурност в правозащитната система и осигуряване на ефективна правна помощ за защита на жертвите, ненаказуемост на насилниците и др.
* Наличие на съществуващи проблеми, противоречия и несъвършенства в действащата правна уредба и съдебната практика
* Липсва материална, медицинска, социална и  психологическа помощ за жертвите
* Нужда от специални гаранции и защита за уязвими социални групи
* Неефективна правна уредба, липса на механизми, мерки за защита и превенция от домашно насилие
* Непьлноти, противоречия и  трудности с приложението на Закона за защита от домашното насилие
* Липса на синхронизация на българското законодателство с европейското в областта на насилието върху жени и домашното насилие
* Неефикасност на съдебния акт, с който съдът задължава извършителя да се въздържа от насилие спрямо жертвата, нито пък спрямо други лица, за които насилникът става ненаказуем, а явлението повторяемо
* Липса на координация и на обединяване на усилията на заинтересованите и ангажирани с проблема органи, организации, институции, НПО и граждани за елиминиране на насилието
* Недостатъчно реалистично медийно отразяване на проблема за активизиране на обществото към непримиримост с това негативно явление
* Липса на възпитание, образование и обучение в семейството, училището и институциите за изкореняване на домашното насилие, промяна на съществуващите стереотипи и взаимоотношения за пълноценен живот без агресия и насилие и мн.др.

Тъй като насилието над жени е нарушение на основните човешки права – на живот, сигурност, свобода, достойнство, равенство на половете, физическа и психическа неприкосновеност, както и че защитата от насилие върху жени и домашното насилие са ангажимент на държавата, чиито задължения са да се намесва в отношения, свързани с личния и семейния живот на гражданите, да разследва и разкрива насилническите актове с цел осигуряване на ефективна защита на жертвите, подписването и ратифицирането на Истанбулската конвенция от Р България е наложително.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook16Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone