Всички за един срещу… жертвата

Часът е 22,30 преди полунощ. Телефонът ми настойчиво звъни. Непознат женски глас разтревожено и нервно моли: „Госпожо, адвокат, помогнете ми! Не ми дават да подам жалба за домашно насилие!” Питам я къде се намира и кой не й дава да си подаде жалбата. Пострадалата обяснява, че се намира в бургаско РПУ и иска да подаде жалба срещу съпруга си, който я пребил преди два дни и оттогава обикаля полицейските управления, но никой от дежурните не приема жалбата й! Питам я: „Защо?” и й обяснявам, че са длъжни да приемат жалбата й и да й дадат входящ номер. Жената кратко казва: Продължение

Позицията на жертвите на домашно насилие

…”Само тез добруват, що пият кръвта…” / Стефан Стамболов, 1876г./

„Вашето страдание е разчупването на черупката, която е затвор за вашето прозрение” /”Халил Джубран/

Да бъдеш жертва на домашно насилие у нас е срамно, недостойно,непрестижно  и пагубно. В държава като нашата, където  липсват механизми за спиране на насилието, жертвите водят самотна битка за правата си, неподкрепени от никого. В много случаи дори и семействата им не им оказват нужната подкрепа и съчувствие с мотивите: „Ами ти си го избрала, ще го търпиш. Да не мислиш, че ние не сме имали скандали, побои, изневери…”, „Всички мъже пият,бият и изневеряват”, „Оправяйте се”, „И следващият ще е същия, ние нали ти казвахме, че не е за тебе”, „Какво ще правиш  сама с децата и без покрив?” Продължение

Стигмата и „ТО”

„Унижението е най-силното човешко чувство.”

Стигмата е „срамен белег, асоцииран с определени качества, обект или човек”. Тя е знак за социална неприемливост и дискриминация. Свързана е със стереотипите. Хора, търпящи лошо отношение всеки ден, на които е отказана помощ, страдат от загуба на самочувствие, обреченост, тотална липса на доверие в обществото. Продължение