домашно насилие

Емоционалното насилие е част от психологическото насилие. Чрез него единият от партньорите доминира и контролира другият. Влияе се върху сферата на емоциите и чувствата на жертвата. Емоционалният насилник се ядосва, когато говорите с друг, използва вербална агресия и цинизъм, нарича жертвата с обидни имена, унижава я, кара я да се чувства зле, форсира я, контролира я, манипулира я, иска да прави неща, които не желае, недоволен е от нейното семейство, приятели, домашни любимци, професия, колеги и има лошо отношение към тях. (още…)

Часът е 22,30 преди полунощ. Телефонът ми настойчиво звъни. Непознат женски глас разтревожено и нервно моли: „Госпожо, адвокат, помогнете ми! Не ми дават да подам жалба за домашно насилие!” Питам я къде се намира и кой не й дава да си подаде жалбата. Пострадалата обяснява, че се намира в бургаско РПУ и иска да подаде жалба срещу съпруга си, който я пребил преди два дни и оттогава обикаля полицейските управления, но никой от дежурните не приема жалбата й! Питам я: „Защо?” и й обяснявам, че са длъжни да приемат жалбата й и да й дадат входящ номер. Жената кратко казва: (още…)

В Закона за защита от домашно насилие няма да намерите дефиниция за този вид домашно насилие. То е един от видовете домашно насилие, което остава практически ненаказуемо и скрито. Практикува се самостоятелно и комбинирано с други видове насилие – психическо, физическо и емоционално. Рядко се подават молби за защита от икономическо домашно насилие, а от подадените до момента в по-малките градове на страната и постановените съдебни решения /Шумен, Монтана и др./ е видно, че пострадалите от този вид домашно насилие са останали незащитени. (още…)

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие /т.нар. Истанбулска конвенция/ е в сила от 01.08.2014 година. Конвенцията осигурява по-добри гаранции за защита на пострадалите от домашно насилие. Подписана е от 21 европейски дьржави, сред които не е Р България. (още…)

Това е една от най-често срещаните  форми на домашно насилие, а и не само домашно, която засяга предимно жени и деца, и която почти винаги остава прикрита.
В българския Закон за защита от домашно насилие липсват дефиниции и определения какво точно е сексуално насилие в семейството. (още…)

25 ноември е обявен за Световен ден за елиминиране на домашното насилие над жени. Тази година кампанията преминава с оранжев код – знак за превишена опасност, тъй като явлението е с голяма интензивност, предизвиква щети и жертви. Оранжевият код е сигнал за повишаване на вниманието. В почти всички точки на света известни скулптури, исторически обекти и градове бяха осветени в оранжево на 25-ти ноември в знак на съпричастност с пострадалите от домашно насилие. (още…)

…”Само тез добруват, що пият кръвта…” / Стефан Стамболов, 1876г./

„Вашето страдание е разчупването на черупката, която е затвор за вашето прозрение” /”Халил Джубран/

Да бъдеш жертва на домашно насилие у нас е срамно, недостойно,непрестижно  и пагубно. В държава като нашата, където  липсват механизми за спиране на насилието, жертвите водят самотна битка за правата си, неподкрепени от никого. В много случаи дори и семействата им не им оказват нужната подкрепа и съчувствие с мотивите: „Ами ти си го избрала, ще го търпиш. Да не мислиш, че ние не сме имали скандали, побои, изневери…”, „Всички мъже пият,бият и изневеряват”, „Оправяйте се”, „И следващият ще е същия, ние нали ти казвахме, че не е за тебе”, „Какво ще правиш  сама с децата и без покрив?” (още…)

„Унижението е най-силното човешко чувство.”

Стигмата е „срамен белег, асоцииран с определени качества, обект или човек”. Тя е знак за социална неприемливост и дискриминация. Свързана е със стереотипите. Хора, търпящи лошо отношение всеки ден, на които е отказана помощ, страдат от загуба на самочувствие, обреченост, тотална липса на доверие в обществото. (още…)