Фигурата „Домашен насилник“

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook3Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Фигурата "Домашен насилник"Често на семинари, дискусии и конференции по проблемите на домашното насилие у нас журналисти и участници във форумите ми задават въпросите: „Само мъже ли са домашните насилници?” и „ Вярно ли е, че домашното насилие се упражнява в нискообразовани семейства и в малцинствените групи?” И на двата въпроса отговарям с „не”.

Домашен насилник може да бъде както мъж, така и жена, но статистиката сочи, че 97% от домашните насилници са мъже, които упражняват домашно насилие върху жени, момичета и деца, затова домашното насилие се определя като полова дискриминация. Корените на това дискриминационно отношение спрямо жените търсим във възпитанието, културата на премълчаването, народопсихологията и традиционното второстепенно значение на жената в обществото ни. Неравнопоставеността на половете е в основата на домашното насилие. Дълбоката същност на женското мълчание е възпитавана и отглеждана у нас от столетия / християнството, византийския период, турския период, социалистическия период и в годините на прехода жената е в подчинено положение /. Дори в трудовете на известни философи, педагози и хуманисти се говори, че „мястото на жената е вкъщи при печката и децата” и нейната роля е сведена до това : „да услажда живота на мъжа” /Ж.Ж.Русо/. Жената от миналото столетие е била лишена от образование, от участие в обществения живот и от обществена подкрепа.След баща й, нейн господар става съпругът й.Той разполагал с нея, имуществото й, собствеността й. Тя е била длъжна да бъде покорна, послушна, да му се подчинява безпрекословно, да изпълнява всичките му заповеди безропотно и да мълчи. „Кражби на невести”, „Купуване и продажба на булки” /често непълнолетни и малолетни/, обрязване на момичета и жени без тяхно съгласие, насилствено омъжване, изнасилване – това е малка част от случващото се домашно насилие пред очите на цялото общество, което остава ненаказано и удобно се премълчава или просто се избягва да се говори за него.

Насилието върху деца се приема за нещо нормално – зачестиха в последно време смъртните случаи на деца, убити от домашни насилници. 320 сигнала за домашно насилие върху деца за един месец и повече от 3000 случая за една година до социалните служби явно не тревожат никого. 230 смъртни случая на деца в интернати, които са били изнасилвани, бити и тормозени не са разследвани. Миналата година България беше осъдена от Европейския съд в Страсбург за смъртта на повече от 20 деца в такъв дом за изоставени деца. Институциите у нас имитират дейност в отношението си към децата и жените. Липсва координация и взаимодействие между тях. Липсват решителни действия от страна на държавата за криминализиране на домашното насилие. Всекидневието ни е изпълнено с омраза, агресия, подбуждане към дискриминация, насилие и престъпления.

Въпреки приетия през 2006 година Закон за защита срещу домашно насилие, нравите у нас са останали непроменени. Ефективен закон означава насилието да бъде прекратено след осъждането на насилника. След като това не се случва и на жертвите се налага да водят отново съдебни дела срещу насилника – законът не е ефективен. Адекватна защита означава насилието да спре.

Кои и какви са жертвите на домашно насилие и домашните насилници?

З. е адвокат по професия.Явява се на работното си място недоспал, със синини по лицето, нервен. Колегите му мислят, че злоупотребява с алкохол и затова изглежда така. Истината е съвсем друга – ревнива половинка, с която живее на семейни начала преследва клиентките му, прави им скандали, шпионира го, вечерните домашни скандали са съпроводени с побои, изкъртени и счупени врати.Срамува се да се оплаква и да заведе съдебно дело срещу нея.

К. е музикант. През лятната си отпуска продава вестници на павилион. Възрастната му майка, с която живее, го тормози непрекъснато с цел да напусне жилището. Водила е срещу него дело по закона за защита срещу домашно насилие, което не е завършило в нейна полза. Тя не се отказва от желанието си да изгони сина си. С помощта на другия си син и нейни съседки инсценират нападение и обвиняват К., че искал да изнесе пианото, за да го продаде и бил блъснал на земята възрастната си майка. По времето, което твърдят, че се е случило това, К. е в павилиона и получава стока, има колеги с които работи и те знаят, че не е напускал работното си място. Майката търси нейн роднина прокурор и от полицията и й е издадена заповед за незабавна защита. Отива и в медиите и го обвинява в побои, домашно насилие, кражба на пиано и т.н., и те без да го търсят като ответна страна публикуват изявленията само на майката. Възрастната жена заедно с другия си син заключват жилището и се преместват да живеят в София, където завеждат дело за домашно насилие. К. е оставен без подслон и публично опозорен.

И. е лекар. Живее на семейни начала с домашен насилник, който я бие, използва я финансово, присвоява си нейни скъпи вещи, заразява я с венерически болести, чупи вещи в дома й. Няколко пъти го е напускала и е сменяла квартирата си заради него. Намира я, счупва вратата, обира я, насилва я и отново я заразява с венерическа болест.Принудена от жестокия тормоз жената имигрира в чужбина.

С. е журналистка. Живее на семейни начала с охранител – домашен насилник. Животът й е изпълнен със страх и ужас – насилникът има пистолет и пред двете й деца я заплашва с него и я малтретира.Подавала е жалби до полицията – никакъв ефект. И тя , и децата дълго време са били обекти на домашно насилие.Блъскана, бита и плюта е на улицата пред очите на полицаи и минувачи, но никой не я е защитил, нито пък властите са отнели оръжието на насилника.

За пореден път отбелязвам, че децата са жертви на домашно насилие и се нуждаят от незабавна закрила, дори само когато присъстват на сцени на домашно насилие, независимо какво е то – физическо, психическо, икономическо или емоционално.Подобни случаи се наблюдават ежедневно пред съдебните зали, където домашни насилници обиждат, псуват и заплашват жени пред полицаи, които или се присмиват, или се правят, че не виждат.

Из съдебни дела по Закона за защита срещу домашно насилие на Районен съд град Поморие: Домашен насилник – алкохолик, осъждан и по други дела, тормози възрастната си майка, с която живее – „изпържил й телефона и я накарал да го изяде”, друг домашен насилник с психическо заболяване е копал гроб в двора на къщата си, за да зарови там живата си възрастна майка!

В случаи като тези нормално е да се зададе въпроса: Каква е ролята на психодиспансера, социалните служби, центровете за превенция и борба с насилието, полицията и центровете за обществена подкрепа ? Отговорът е ясен.

Из подготвената за печат книга „Домашното насилие 2“

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook3Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone