Ненасилието – мисията невъзможна

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Ненасилието - мисията невъзможна? Съществува ли начин да се изкорени насилието?

Съществува ли начин да се изкорени насилието?

Колко от нас са се замислили над въпросите: „Възможна ли е победа без насилие? Съществува ли начин да се изкорени насилието?”

Отговорите на тези въпроси са: „НЕ” и аргументирано са обосновани  в цялостното развитие на човешката цивилизация.

  1. При насилието побеждава по-силният  – използването на сила е движещ мотив и основна тенденция в общественото развитие / чрез налагане на религиозни догми, военни действия, диктатура, политически строй, корпорации, съюзи, физически, интелектуален и словесен натиск върху личността/.Всяка победа се основава на насилие и всяко насилие се премахва с насилие.
  2. Теорията за жертвата и съвкупността на жертвите са неизменни модели  във всяко общество, държава и личност.
  3. Насилието се основава на неравенството, защото хората никога не са били равни и не могат да бъдат  равни. Състезателният принцип е основна характеристика на човека и победителят винаги упражнява насилие върху победения. Ако хората са равни няма да има победители.
  4. Различията между хората пораждат насилие.
  5. Всяко съжителство е вид насилие, основава се на неравенство и независимо дали е случайно общуване, връзка, брачен съюз, йерархична структура или друга форма на подчинение /победител – победен/,  въпреки, че е несъвършено – не може да бъде избегнато и не можем да си представим изолирано съществуване на личността.
  6. Посредствеността и невежеството подхранват насилието, основано на неравенството във всички аспекти на социалния живот.
  7. Унижените и оскърбените от насилието идеализират свободата, но абсолютна свобода не съществува – тя е състояние на духа и не може да бъде подарена – трябва да бъде извоювана /отново с насилие/.
  8. Управлението на кризите крие рискове и води до турбулентност на процесите, свързани с решаване на конфликти, независимо дали са в личната или обществената сфера. При правилно управление насилието временно затихва, но не може да бъде изкоренено и след време отново се появява с ескалираща сила.
  9. Насилието в сегашно време е плод на „ Кризата на Модерността” – еклектичен социум от кризата на прехода, постиндустриализма, информационно, креативно, когнитивно, постсъвременно и безбариерно общество.
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone