Жертви на домашно насилие, пострадали от съда

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Жертви, пострадали от съда

Жертви на домашно насилие, пострадали от съдаПравната аргументация за приемането на Закона за защита срещу домашното насилие е Конституцията на Р България и международните актове за правата на човека, които са част от вътрешното право на държавата ни. Според Конституцията държавата гарантира правата на гражданите.Защитата на правата на човека е регламентирана в Хартата за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН против изтезанията, жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи – съгласно тях държавата е длъжна да гарантира ползването и защитата на правата на човека , както в публичната, така и в частната сфера.

За съжаление нашата държава е сред най-често съдените в ЕСПЧ –Страсбург, заради нарушаване на човешки права, неефективно правосъдие и законодателство.

По социологически данни 90 % от българските граждани не вярват в българското правосъдие.В този смисъл са и ежедневните критични доклади на европейските институции за липсата на правосъдие, ширеща се корупция, неефективни закони, сериозни нарушения на човешки права.

Жертвите на домашно насилие, също все по-често търсят правосъдие в съда по правата на човека в Страсбург, разочаровани, обидени,засегнати и неудовлетворени от българския съд.

Правозащитните организации, чийто приоритет е домашното насилие, в годишните си доклади отбелязват, че многократно са искали от Министерство на правосъдието да изпрати на курсове за обучение и квалификация съдиите и прокурорите за ефективното приложение на ЗЗДН, но до м.януари 2013г. това не е направено.

Посочват и често допусканите нарушения от съда:

  • По делата за защита срещу домашно насилие съдиите изпълняват формално задълженията си, не познават в детайли видовете домашно насилие, не прилагат закона, дискриминират жертвите, наскърбяват ги, обиждат ги и ги тормозят с несправедливи и неправилни решения, с което ги поставят в унизително положение и потъпкват човешките им права.
  • Жертвите на домашно насилие са принудени да обжалват, което увеличава травмите и агонията им, допълнително ги натоварва с разноски, а в повечето случаи те нямат средства.

  • Съдът няма познания за психическия тормоз и новите форми на насилие.
  • Жертви на домашно насилие стават жертви и на заговори, интриги, клюки и задкулисни измами в съда.
  • Съдът не е обучен и не знае, че заплашването, обидите и публичното опозоряване на жертвата и членовете на нейното семейство са домашно насилие и нарушаване на човешки права.
  • Съдът не е приемал психологически становища, протоколи и др.документи на пострадалите за доказването на домашно насилие, въпреки разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, че това са доказателствени средства и е отхвърлял молбите за защита.
  • Съдът не е разпитвал водените от жертвата на домашно насилие свидетели и при безспорно доказана вина на извършителя, който си признава пред съда, че е извършвал деянията, е отхвърлял молбите за защита.

  • Съдът не е приемал жалбите до прокуратурата на пострадалите от домашно насилие, в които е указано на жертвите от прокурор, че формата за защита е по ЗЗДН.

  • Съдът е отхвърлял мерките за защита по чл.5, ал.1,т.5 от ЗЗДН – задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми”, с мотива, че „нямало създадени такива програми”.

  • Не е изпращал насилници и психопати на задължителен преглед при психиатър.

  • Не е осъждал извършителите на домашно насилие да заплатят на пострадалите съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение.

  • Не е изпращал съдебните заповеди за защита от домашно насилие на адреса на извършителя за превенция.
  • Не е записвал в съдебните протоколи и не е глобявал агресивни извършители на домашно насилие, които са обиждали жертвите в съдебни заседания.

  • Отнасял се е подигравателно и унизително с жертвите, като е твърдял, че жертвите „не били доказали как и колко са страдали от психическия тормоз”, че трябвало „да не могат да изпълняват ежедневните си задължения от психически тормоз”, че били „провокирали” насилника.

  • Съдът е подлагал на репресии жертвите на домашно насилие и по другите дела, които имат срещу насилника.

  • По дела за делба, граждански и наказателни спорове съдът не е приемал постановеното решение по ЗЗДН на жертвата като основно доказателство, че е невъзможно да живее под един покрив с насилника и е поставена в заплашителна и рискова среда.

  • Гледал е имотното състояние и при разводи е оставял деца при домашен насилник, не е присъждал издръжки на жени в нужда, не е присъждал и разноските им по делата.

  • Не е отнемал оръжието на домашни насилници.

  • Изпращал е отново и отново жертвите на домашно насилие на съд срещу насилника, прилагайки стеснителен и формалистичен подход и дискриминационно отношение.

  • Не е запознат с практиката на ЕСПЧ по подобен вид дела и е допускал отново същите нарушения, за които е осъдена държавата ни.
Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone