Жертви на домашно насилие, пострадали от полицейско бездействие

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Жертви на домашно насилие

жертви на домашно насилиеБългария и Турция са държавите,  които най-често дискриминират жертвите на домашно насилие и липсата на защита при домашно насилие представлява сериозно нарушение на човешки права. В Република Турция 666 жени са били убити от домашни насилници през последните четири години.В Република България само за един месец през 2012 година три жени са убити от домашни насилници в гр.Бургас, има регистрирани 15 случая на убити жени в гр.София за една година,  хрониките са препълнени от случаи с пребити жени от съпрузи и мъже, с които живеят на семейни начала. Броят на делата, образувани по Закона за защита срещу домашното насилие надвишава 36 000, разводите поради физическо и психическо малтретиране са много повече.

Пострадалите от домашно насилие са от всички възрастови групи – от съвсем млади жени и момичета  до възрастни дами.Сред пострадалите от домашно насилие има представители на всички прослойки на обществото – съдии, адвокати, журналисти, писатели, банкери, данъчни инспектори, учители, безработни и т.н.

Тези, които са успели да осъдят домашните насилници по ЗЗДН и имат съдебна заповед за защита от домашно насилие се сблъскват с проблема наречен „полицейско бездействие”. Установени са следните полицейски нарушения от правозащитните организации и ЕСПЧ:

– На пострадалите от домашно насилие жени, които подават жалби в полицейските управления не се дават входящи номера, не се прави разследване, крият се сигналите и молбите за защита. Специалистите съветват жертви на домашно насилие да подават молби за защита по ЗЗДН направо в съда, а не в полицията.

– При подадени сигнали от жертви на домашно насилие, че се нарушават мерките и съдебната заповед за защита,  и че насилието продължава – полицията не е взела адекватни мерки да прекрати насилието.Отговаряли на пострадалите, че и те си имали „лични проблеми”, че това били „частни отношения”, „граждански отношения”,”семейни отношения”, „много жени са тормозени, какво да направим” и др.подобни.

– Не са запознавали извършителите на домашно насилие със съдебната заповед да защита, която се изпраща в полицейските управления по местоживеенето на жертвата и на домашния насилник.

– Не познават нормативните актове – ЗЗДН, НК,Конституцията, международните актове, а също и Семейния кодекс.При подадени сигнали от пострадалите жени в прокуратурата и полицията, че насилникът продава, укрива и поврежда имуществото им, че ги заплашва отново, че животът, здравето и имуществото им е в опасност, полицаите отговаряли: „ Ами какво като чупи мебелите, нали той си ги е купувал!”, „Той и мен ме заплаши!”, „Устата ли да му запушим?”, „Разправяйте се в съда!” и т.н., с което допълнително са оскърбили жертвите и са ги накарали да се чувстват незащитени, обезверени, измамени и безпомощни.

– Защитавали са домашния насилник пред наблюдаващите прокурори, като са твърдяли,че жертвите са виновни, с което са създали условия на „опасен рецидив” по отношение на пострадалите жени, които са били подложени на нечовешки тормоз от извършителя на насилие .

– Защитавали са домашните насилници по образувани съдебни производства от жертви на домашно насилие и са дискриминирали пострадалите , като твърдели пред съда:”Не си спомням нищо”, „Нищо не съм видял”,”Нищо не съм чул”, „Това са лични отношения”,”Ние се изолирахме и се „изключихме”, „Имаше обиди и нападки от двете страни”. Заради такива свидетелски показания на полицаи има осъдени жертви на домашно насилие.

– Изцяло са игнорирали неспазването на съдебна заповед и не са уведомявали прокуратурата, че домашното насилие не е прекратено.Не са изпълнявали заповедта за защита и чл.21 от ЗЗДН – не са задържали нарушителите и не са уведомявали прокуратурата.

– В малките населени центрове полицаите са се сприятелявали с извършителите на домашно насилие .

– Не са извеждали домашния насилник от жилището.

– При подадени жалби от жертви на домашно насилие, че полицията толерира с действия и бездействия домашните насилници и ги дискриминира по признак „пол”, проверките са възлагани на същите полицаи, от които пострадалите се оплакват.

– В Областните центрове на МВР на жертви на домашно насилие е обяснявано, че „полицаите са същите домашни насилници и срещу тях има много жалби и молби за защита от домашно насилие от семействата им” – т.е. трябва да се примирят  със съществуващото положение.

– Полицията е знаела за домашното насилие над жените и е окуражавала насилниците, като не е предприемала никакви действия спрямо тях, оставила е в условия на риск жертвите, не им е оказвала подкрепа и закрила.

Това неразбиране и неприлагане на ЗЗДН от компетентните органи противоречи на НК, НПК,Конституцията на Р България и международните конвенции, по които наашата държава е страна.

Жалбоподателка от гр.Бургас, с осем съдебни дела срещу бивш съпруг – домашен насилник, който не спазва съдебното решение по ЗЗДН и съдебната заповед за защита  пита в жалбата си поредния прокурор, който отказва да образува наказателно производство против извършителя: „Всеки месец ли трябва да му завеждам по едно дело по ЗЗДН и по едно за обиди и клевети?”В друга жалба четем: „Липсата на ефективни механизми и стратегии от страна на полицията и прокуратурата ме е принудила да заведа 3 съдебни дела…”Такова отношение към пострадалите от домашно насилие е обидно, цинично, дискриминационно и представлява сериозно нарушение на човешки права, за което България е осъждана многократно от ЕСПЧ и в компетенцията на органите и институциите е да знаят тези факти и да не ги допускат .

Жалбоподателка от гр.Бургас е пребивана най-брутално пред двете им дъщери от съпруг-полицай, а когато звъняла по телефона за помощ в полицията и идвали неговите колеги в дома им, насилникът се заключвал в стаята и не излизал. След като те си отивали, жертвата понасяла отново поредния побой.Редно е да се припомни, че ако на актове на домашно насилие присъстват децата, те също са жертви и се нуждаят от незабавна закрила.

На 28 май 2013 година Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Еремия срещу Молдова по чл.3 – нечовешко и унизително отнасяне, чл.8 – право на зачитане на личния и семейния живот и чл.14 – дискриминация.

В това  решение съдът е приел, че отказът на властите ефективно да приложат законодателството за защита от домашно насилие е резултат от предразсъдъците им относно ролята на жената в семейството.С бездействието си властите са насърчили насилника да продължава, като са го накарали да се чувства имунизиран срещу преследване за полово мотивираното насилие, което извършва.Ефективното противодействие на домашното насилие предполага третирането му като полова дискриминация.

Европейският съд припомня, че вече се е произнесъл по такова дело – Опуз срещу Турция – бездействието на властите да защитят жените от домашно насилие е нарушаване на тяхното право на равна защита от закона – дискриминация по признак „пол”.

Социалните власти не са наложили изпълнение на съдебна защитна заповед, неколкократно нарушавана от насилника и допълнително са оскърбили жалбоподателката, като й предложили да се помири с него под предлог, че „не била нито първата, нито последната жена, бита от мъжа си”.Насилникът си е признал, че е бил жена си и е бил защитен от наказателно преследване посредством решението на прокуратурата да спре производството.Съдът намира,че комбинацията от тези фактори съставлява повтарящо се оневиняване на това насилие и отразява дискриминационно отношение към нея. Властите не оценяват сериозността и величието на проблема „домашно насилие” и неговия дискриминационен ефект върху жените – се казва в решението.

Обезщетението за жалбоподателката е 15 000 евро, предвид сериозните нарушения, а именно: „Властите добре са знаели за насилническото поведение на съпруга й, което става още по-изявено след издаването на съдебна заповед за защита.Тя е била поставена в условия на превантивен риск за по-нататъшно насилие, за което е имало достатъчно доказателства и не е осигурена безопасността й. Липсата на решителни действия е още по-смущаващо предвид това, че извършителят на домашно насилие е полицай, чиито служебни действия са да защитава правата на другите.Отношението на властите съставлява дискриминация на г-жа Еремия като жена.”

ЕСПЧ осъди Молдова за бездействието й.

По делото Bevasqua and S. v. Bulgaria , М.С.v.Bulgaria и др.дела пред ЕСПЧ, съдът  се е произнесъл, че липсата на защита при домашно насилие е дискриминация и нарушаване на правото на личен и семеен живот.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone