Жертва на домашно насилие от множество психопати

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

Жертва на домашно насилиеМодернизацията на живота увеличи арсенала от психически оръжия, с които се тормозят жертвите на домашно насилие. Кибертормозът и хейтърството са новите методи за психически тормоз. Осъдени за този вид домашен тормоз почти няма, труднодоказуеми са.Има обаче няколко случая на осъдени по ЗЗДН за такива прояви. Решенията са на Окръжен съд Велико Търново, Окръжен съд Варна, Окръжен съд Бургас. Самият факт, че решенията са постановени от Окръжен съд, а не от Районен съд, е достатъчно красноречив. Липсва практика по подобен вид дела и достатъчно познания за квалифицирането на извършваното кибернасилие като вид домашно насилие.

     Жертва на домашно насилие, пострадала от кибертормоз с обидни, вулгарни и нецензурни текстови съобщения, за които насилникът е осъден по ЗЗДН е обект на перманентно кибернасилие от страна на бивш съпруг и свързани с него лица.

     Извратената психика на психопат-домашен насилник  среща благодатна почва за развитие в себеподобна половинка, с която започват яростен кибертормоз над бившата съпруга – жертва на домашно насилие.Обиждат я по интернет сайтове, плащат на нискоразредни медии, практикуващи най-древната професия, да я опозоряват, изнудват я.Кибернасилникът изпраща денонощно заплашителни и обидни смс съобщения на жертвата, лишава я от сън и спокойствие, непрекъснато звъни на мобилните и стационарните й телефони. Това поведение продължава и след постановяването на мерки за защита по ЗЗДН. Жертвата се е оплаквала в полицията и прокуратурата, че се нарушават мерките – без резултат. Полицията не е правила разследване, прокуратурата е прекратявала преписките с мотива, че не е компетентна да се произнася по обиди и клевети, като е препращала жертвата на домашно насилие отново в съда.Пострадалата е оставена без защита от полиция, прокуратура и съд. В този смисъл Закона за защита срещу домашно насилие е изцяло дискриминационен, неработещ, неефективен,  „мъртъв „ закон., тъй като поставя в нервностойно положение пострадалите от физическо и психическо насилие – за първите при нарушаване на мерките за защита прокуратурата е компетентна да образува производство, а за пострадалите от психическо и емоционално насилие – не.При нарушааване на мерките за защита по ЗЗДН пострадалите от психическо и емоционално насилие са принудени да водят нови дела по реда на частното наказателно производство, което на практика обезсмисля функциите и значението на ЗЗДН. Липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита на жертвите на домашно насилие, дискриминацията и липсата на превенция са сериозни нарушения по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по която Р България е страна. Жертвата на домашно насилие е дискриминирана и от медиите и сайтовете, които не са й дали задължителното право на отговор, както повелява журналистическата етика и морал, не са я потърсили за становище и коментар като ответна страна, засегната от публикациите, нарушили са правото й на личен и семеен живот, публикували са клевети и лъжи, с което са й причинили тормоз, злепоставили са я в обществото, опозорили са я публично и допълнително са я оскърбили. Двете главни редакторки са съдени за клевети и са продължили да работят по същия начин. Множество преписки на засегнати от медиите лица са образувани пред Комисията за защита от дискриминация.На въпросите защо са нарушили основни човешки права на пострадалите, журналистите са отговорили:”Платиха ми”,”Такава е политиката на медията”, „Знаете ли колко е малка заплатата ми, изкарах хонорар от 100 лева за публикацията”, „Собственикът на медията ме накара да го напиша”,”Собственикът на медията кара репортерите вечер да крадат от печатницата изданията на другите медии и да ги публикуват първи в сайта”. Липсата на единен закон, регулиращ медиите и наказателната им отговорност допълнително усложнява нещата.

     В тормоза над жертвата, пострадала от домашно кибернасилие се включва и безработна, млада жена, изявен и злобен хейтър, стара познайница на полицията и прокуратурата, известна с прозвището „градската фекалия”.Срещу нея има подадени 20 жалби до прокуратурата от жителите на кооперацията, в която живее, затова, че шест години ги тормозила като омазвала вратите и пощенските кутии на живеещите в блока с фекалии, крадяла пощата им, нанасяла побои над възрастни жени и мъже, тормозила децата им, наемала биячи за тези, които се оплаквали от нея,  нарушавала обществения ред с непрекъснато тропане по вратите, неконтролируема музика и др.прояви.Повече от 50 жалби има срещу нея затова, че облепвала с позиви училища в града.Не е освидетелствана.

      Тя и домашния насилник изнесли и укрили лекия автомобил на тъжителката и вещите – мебели и електроуреди, подлежащи на съдебна делба, плащали на продажни журналистки без морал за опозоряване на пострадалата в жълта преса. Напълнили интернет с обидни, вулгарни и клеветнически коментари за тъжителката. Изнудвали я, за да се откаже от делба на голям имот, придобит по време на брака.Завистта и злобата им прерастнала в омраза, защото пострадалата  е красива и успешна, а и е успяла да осъди насилника по няколко съдебни дела.Отмъстителният им план включвал и физическото унищожение на жертвата – заплашвали я няколко пъти с убийство, като насилникът подробно обяснил с смс на жертвата как ще извършат покушението срещу нея  – като я прегазят с лека кола!

    Извършителите не са освидетелствани, не им е търсена наказателна отговорност, не е проведено разследване, подадената тъжба за изнудване от няколко лица и подготовка за опит за убийство е прекратена.По едно от съдебните дела срещу домашния насилник по повод установения кибертормоз, съдът е записал в мотивите си, че никой в нашето общество не може да се справи с това явление!

Европейският съд по правата на човека в Страсбург вече се е произнесъл по такова дело A.v.Croatia – Неефективната защита на жалбоподателката от домашно насилие представлява неизпълнение на задължението на държавата  за защита правото й на личен живот. Съпругът й не е бил подложен на психиатрично лечение и е продължил да я тормози. Решението на  ЕСПЧ е по чл.8 от Конвенцията –  „Държавата има позитивното задължение да защити физическия и психическия интегритет на дадено лице от посегателства от страна на трети лица. Държавата следва да изработи и прилага адекватна законова рамка, предоставяща защита срещу актове на насилие от частни лица. Глоби, мерки, забрани, съд – безсмислени са и се нарушават.”

Hate – мразя, омраза.

Тормоз – правонарушение. Означава злоупотреба с позицията на силата, травмиращ характер, психическа или физическа сила, накърняване на достойнството, обидна или застрашителна среда. Тормозът се приема като дискриминация, когато с нежелано поведение, свързано с предмет на защита се накърнява достойнството, създава се смущаваща, деградираща, враждебна или унизителна обстановка. При констатиране на клевета, обида и злепоставяне винаги има психически тормоз, тъй като тези деяния са свързани с оскърбително отношение, накърняване на достойнството, неблагоприятно третиране, преследване.

Правна уредба: „Психически тормоз означава всяко непристойно поведение, осъществено през определен период от време, многократно или систематично и изразено чрез действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или да накърнят физическата и психологическата цялост на друго лице.”

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone