Двупосочно домашно насилие

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

двупосочно домашно насилие„Ненасилие означава да позволиш на доброто в теб да се прояви.”/Арун Ганди/

Как да общуваме без агресия в общество, доминирано от агресия? Как да осъзнаем своята основна нужда – свободата да изберем своите собствени мечти, ценности и цели, както и начина да ги реализираме, след като никой не ни е научил? Постулатите: „Ако спестиш пръчката, разваляш детето” са вкоренени в обществото от векове. Те, както и традиционно възприеманите семейни модели на възпитание са в основата на домашното насилие и липсата на умения да се изгради връзка без насилие. Учим се като наблюдаваме връзките на нашите родители и живота около нас, но те никога не са били перфектни. Първият усвоен модел е този на майката – това е и първата зависимост от нея – очакваме емоция, любов, щастие. Това очакване/зависимост се прехвърля върху партньора. Но връзката е вид конфликт. Начинът, по който се подхожда към връзката и партньора е този, с който се подхожда към всичко останало – работа, деца, други хора. Във връзката всеки един от партньорите играе игри, влиза в роля, защитава себе си – т.е. във връзката се разиграва модела: зависима жертва – спасител.

Връзката е най-важното в човешкия живот.Програмирани сме да търсим и създаваме връзки, но какво е това връзка? Ти даваш – той ти дава? Любов – условие? Любов – очакване? Преживяване – опит?

Оказва се, че „Ахилесовата пета” в днешното общество е връзката. Основните й характеристики са: динамика, зависимости, притежание, разочарования, очаквания, емоционална боязливост, отдалечаване, послания със силен емоционален заряд/ засягат сферата на чувствата – гняв, противопоставяне, егоизъм, нервност и др./.

Имам пред себе си молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита по ЗЗДН, в която жена на около 50 години в продължение на две години търпи актове на физическо и психоемоционално насилие от човека, с когото живее на семейни начала. Тормози я, следи я, ревнува я, обижда я, удря я, изневерява й, стресира я, заплашва я, иска от нея да напусне работа. Твърди, че го е търпяла, защото го е обичала. Всъщност нейната любов не е любов, а зависимост от този човек, когото търпи, защото се страхува да не бъде изоставена. Възможно е да има такъв пример и в нейното семейство – модела на родителите й, които са водили също такъв начин на живот, който тя приема за нормален в своята връзка.Липсват й познания на стратегическо ниво /интелектуално – план за действие/ и на емоционално ниво /осъзнаване, че насилието не е любов/.Подава жалба в полицията и от там я съветват да напише молба до съда за защита от домашно насилие. Осъзнаването вече е започнало в посока преодоляване на зависимостта.

Насилникът подава писмен отговор до съда, в който твърди, че по същото време тя е била агресора във връзката им – обиждала го, ревнувала го, изневерявала му, тормозила го, ухапала го, ударила го. Според него здравословното състояние на молителката не е влошено от актове на физическо и психическо насилие, а от факта, че преживява тежко симптомите на критическата възраст и представената рецепта по делото е именно за тези й оплаквания, не е упражнявал актове на насилие спрямо нея, а понеже я е изоставил, тя си отмъщава, като твърди неверни факти за отношенията им. Оплаква се, че му звъни през нощта по телефона, провокира го, обижда го и целта й е да го използва като сексуален обект.Прави възражения, че в полицията никой не му е обяснил, че да й звъни по телефона през нощта е психоемоционално насилие.

Липсата на култура във връзката на двамата, липсата на познания що е това домашно насилие и неосъзнаване, че и двамата са в ролята на жертви и агресори в плен на зависимости, разрушава отношенията им. Опитът се запомня на базата на преживяното. В случаи като този, най-доброто разрешение и за двамата е да посещават терапия за двойки в раздяла в център за превенция и борба с насилието, където да работят със специалисти психолози, за да прекратят както насилието един спрямо друг, така и да не го упражняват спрямо бъдещите си партньори, което е и основната цел на превенцията.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook1Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone