Виртуално общуване и опасности

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook32Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

„Животът е представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места”./Питагор/

Виртуално общуване и опасностиКомпютъризацията на живота ни безспорно ни улесни в сферата на социалните комуникации, но експерти, учени и психолози продължават да алармират за опасностите, които ни дебнат в мрежата от най-ранна възраст. Реалните преживявания се пренасят във виртуалното пространство, което налага преосмисляне на съвременните социални връзки, съвременните модели на поведение, съвременните взаимоотношения и взаимодействия в условията на динамично развиваща се дигитална среда.

Масовата култура /или липсата на култура – /бел.авт./ създават продукти със засилен риск от зомбиране. Обществено зомбирани са 40% от хората – твърди изследване на учени, проведено през 2013г. Зомбирането става чрез компютри, интернет и телевизия – широко използвани средства за масово осведомяване. Цели се манипулиране на потребителите, психоатаки на съзнателно и подсъзнателно ниво и подчиняващо въздействие. В преносен смисъл „зомби” е човек, който извършва работа механично, без да влага смисъл, желание и собствена воля в извършваното. Публикации посочват, че зомбирането съществува в днешната реалност чрез съвременните методи:

–          невро-лингвистично програмиране – техника за бърза промяна на мисленето

–          кодиране – думи, реплики, послания с цел „шокова терапия” /забрани и др./

–          „25-ти кадър” – в телевизионни реклами и интернет /неосъзнато въздействие върху хората/

–          хипноза – пряко подчинение на хипнотизатора

Посочените методи са психологически средства за изменение на човешката личност и създаване на управляем, послушен и подчинен човек чрез контролиращи технологии – реч, интонация, команди, косвени внушения, изображения, контакт, общуване. Широко разпространени са в интернет и социалните мрежи и са на разположение на неограничен брой потребители от всички възрастови групи. Създават опасни навици, водят до депресии и „замърсяват” съзнанието – твърдят психолози. Съветът им е: „Не се доверявайте сляпо на всичко, което гледате и четете. Проявявайте избирателност и критичност. Проверявайте информацията. Не допускайте да бъдете манипулирани и заблуждавани. Изчистете съзнанието си. Промяната започва първо от нас.”

Друга опасност, която ни дебне в интернет общуването са т.нар.”тролове” – интернет хулигани и невъзпитани интернет потребители. Разпознаваеми са по предизвикателното си поведение – директни ругатни, обиди, клевети в постинги и коментари , агресивно атакуване, целенасочено разрушително поведение. За някои това е обичайното им поведение на общуване и го практикуват за собствено удоволствие и развлечение, за други е начин да привличат внимание към себе си, трети вид са т.нар.”платени тролове” или „професия трол” – наети са от политическа партия, медия, организация или друг за рекламна дейност, конкурентна дейност, разпространяване на компромати и клевети за конкурента, срещу което получават заплащане. Интернет трол е човек, който публикува противоречиви, провокиращи и извън темата в онлайн дискусии, чатове, блогове, форуми, коментари към вестникарски публикации с основна цел – да провокира противника, да вреди на имиджа му, да го предизвика, да го тормози и да му пречи. Използва се целият арсенал от обиди, нападки, клевети, компромати, слухове, агресия. Според скандинавската митология „трол” е зло, пакостливо същество. Препатилите от тролове съветват да ги игнорирате /блокирате/, да не им отговаряте, да ги изобличавате. В свои публикации „Дойче Веле”, „Биволъ”, „Дневник.бг” и други медии изобличиха платените интернет тролове, но от действията на тролове има пострадали и много частни лица.

На виртуалната сцена се изявяват и т.нар.”хейтъри” – от английски език – мразя. Това са лица, които проявяват омразата си към други потребители на базата на междуличностни отношения – завиждат им, дразнят се от успехите им, имат лични сметки за разчистване помежду си и превръщат мрежата в арена на гладиаторски битки. Езикът на омразата се появява най-често в социалната мрежа, където се разиграват внезапни и бързи социални разриви, които отнемат енергия, стават проводник на омраза и враждебно отношение. Атакуваните от хейтъри предлагат вместо лист с приятели да се създадат листи с лицемери, с клюкари, с интриганти и завистници, за да бъде по-обективно всичко, защото приятели не са тези, които са в социалната мрежа, а тези, които са до нас в тежки моменти и дори и далеч от нас ни подкрепят, обичат и уважават. Съветът на психолозите е: „Издигнете своята душа толкова високо, че оскърблението да не достигне до нея. Мъдрият човек получава оскърбления, но не ги приема.”

Вече има осъдени и за неправомерни действия в социалната мрежа „Фейсбук” – разпространители на злостни коментари, клевети, обидни квалификации и неверни слухове.

Отчайваща е картината на представянето във „Фейсбук” – според анализатори на социалната мрежа. Социалната платформа е създадена за себепредставяне и има милиони потребители по света. Тя замени популярния преди години хартиен „лексикон” с виртуален дневник, който не интересува никого, но е на разположение на потребителите на социалната мрежа. Комуникацията се извършва чрез профил, снимка, потребителски статуси и коментари. Виртуалният дневник се създава с цел комуникация с близки и приятели, следене/шпиониране на близки и приятели в мрежата, запознанства/секс авантюри, забавление и разтоварване след работа, научаване на новини и събития. Само 5 % от потребителите използват фейсбук мрежата за работа. Снимките доминират пред съдържанието. Споделят се изображения в група, позиция по обществени въпроси, информация за предстоящи събития. Културното ниво е много ниско.Само 3% от потребителите предлагат линкове към собствени блогове. Едва 4 % от жените във Фейсбук посещават културни събития и споделят информация за това.”Фейсбук се феминизира” – твърдят мъжете и предпочетоха да излязат от социалната мрежа, защото не отговаря на критериите им за „социално общуване”. Преобладава ролево потребление и наблюдение – на сцената /платформа/ се изявяват играчи /потребители/ на фона на задкулисието и се разиграват сложни взаимоотношения.

Ролите от реалния живот се пренесоха във виртуалното пространство. Виртуалното общуване е отражение на реалния свят и крие същите рискове и опасности.

Споделете тази статия ако ви е харесала Share on Facebook32Share on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone